В предаването "Опорни хора" гостува Явор Гечев, съветник на президента по селскостопанските въпроси и бивш земеделски министър.

Политизира ли се протестът на земеделците?

"Аз мисля, че никой не искаше да го политизира. Това, че различни политици изказват мнения, е най-нормалното нещо на света. Но по-скоро управлението реагира странно и доведе до политизиране на проблема“.

„Според мен от неразбирателството и това противопоставяне. Не знам кому беше нужно да противопоставиш, примерно, потребителите на земеделците, да слагаш всички под една шапка, че са мегамилонери, което не е вярно.

Има и такива. Има и фирми, които обединени - 7-8 фирми, гледат колосални декари, но тях ги нямаше на протеста. Плюс това, ако управляващите искат да променят правилата, така че да не благоприятстват такива неща. Земеделците не са виновни. Законодателството и стратегиите, които правят, са такива, че ги поставят при определени условия. И ако преди 4 или 5 години нещата бяха в зърнопроизводство, в момента не са такива. Казаха се много тежки думи, думи, които не трябва да се казват. Да кажете "терористи" на хората, които обработват земята.

Премиерът се извини, но аз мисля, че това не са присъщи думи за министър-председател. Да, земеделците приеха извинението, но колко са решени проблемите, ще видим", каза Гечев.

Относно реформата в земеделския сектор, Явор Гечев бе категоричен, че "това ще са много тежки реформи, за да направиш поземлена реформа в държавата нарушаваш много интереси и променяш изобщо правила, такива, каквито са утвърдени от много време насам. Тежките реформи се правят първите сто дни. Първите сто дни. От тук нататък аз не знам дали правителството ще има общественото доверие, за да прави тежки реформи. Пожелавам им успех!", заяви съветникът на президента по селскостопански въпроси.

Бившият земеделски министър бе категоричен: "Тук има няколко проблема. Не казвам, че това, което влиза, не отговаря крайно на качеството, т.е. входа., но, примерно, в Европа имаме така наречената "Зелена сделка". Всичко беше чудесно, докато обаче не стана войната. И "Зелена сделка" взе да става прекалено скъпо, взе да отнема пазари, взе да влияе на хранителната сигурност. Тоест, българските земеделци, примерно, имат европейски изисквания - 10% аваншавстна инфраструктура, тоест да не ползват земята за обработка. Не ползват определени препарати. При животните не се ползват, примерно, определени антибиотици или изобщо антибиотици. Редица практики, фуражи, които не трябва, хормони и така нататък. Мога да говоря до утре за тези неща. При яйцата, примерно, хуманно отношение, щастливи кокошки, по-големи площи и така нататък. Това цялото нещо прави много по-скъпо нашето производство. Плюс акцизите за горивата. Ние сме в Европейския съюз, там е друга история, и така нататък. След това при пазара, той е свободен. Свободен е, но колко свободна е една икономика, когато всичките европейски фондове са намесени на пазара, т.е. парите, които идват по директни плащания, по програми, те са пазарни намеси. Истината е, че ние взимаме по-малко субсидии, отколкото Западна Европа, а в момента Източните държави са и, как да кажа, гранични на конфликт, украинците продават каквото могат. И понеже това са обемни стоки, те наводняват първите дестинации. Тук не става въпрос изобщо за нищо друго, освен икономически взаимоотношения. Проблемът е, че когато се установят едни икономически отношения, едни потоци на продажбата на храна, коридори, те трудно се развалят. И въпросът е ние, в крайна сметка, да си запазим нашето земеделие".

Целия разговор гледайте във видеото!