Нова разделителна линия в обществото заради идеята да се смени датата на националния ни празник - вместо 3 март, 24 май.

Своите аргументи по темата в студиото на "Опорни хора" изказват историкът проф. Христо Матанов и медийният експерт и преподавател в СУ доц. Георги Лозанов.

Ето част от коментара на проф. Христо Матанов:

"По принцип спрямо датата 3 март могат да се направят много възражения. Но при положение, че той е бил национален празник, тогава, когато България е била съюзник на Третия райх, може би само периода 1915-18 година, когато България е във война с Русия и Русия бомбардира Балчик и българите дават жертви, тогава не е бил. Но не се е празнувал никакъв. Аз изхождам малко консервативно към проблема, като разбира се, не искам да ме бъркате нито с президента, нито с някаква партия, не дай си Боже с „Възраждане“. Не споделям тяхното мнение, смешно е да се твърди, че това е под американско влияние – 24 май. Тъй като американците нямат отношение към 24-ти май, ама никакво и по-скоро имат отношение към 3 март, 19 февруари. Аз разсъждавам логично. Към всеки национален празник могат да се правят някакви забележки, нима за американския национален празник не могат да правят, може, разбира се. Те си извоюват независимостта спрямо Великобритания, днес са първи съюзници. Или да кажем Франция, превземането на Бастилията, разрушаването и слагането на лозунга -тук ще се танцува, е свързано с насилие, с изнасилване. Или пък обединението на Германия, какъвто модел някои искат да приложат в България – 3 ноември. Разбира се, че част от населението на ГДР не приемаше този празник. Според мен не е начин да се сменя националния празник, хората точно започнаха да свикват, че 9 септември не е национален празник и се връщаме към някаква изконна дата, която може да е спорна това не го отричам. И сега изведнъж им се казва, няма да бъде 3 март, а ще бъде 24 май. Всъщност датата 24 май ще предизвика други проблеми, на които може би ще се спрем в хода на разговора".

Част от доводите на доц. Георги Лозанов са следните:

"Защитавам тезата и то много отдавна, много преди това политическо решение. Не непременно за 24 май. Аз защитавам тезата, че избор на 3 март през 1991г. за последно за национален празник е политическа грешка. Първо, защото това е политическо решение, което се взима според критериите и ценностите на момента, в който се взима. И няма съмнение, че 3 март фактически преди всичко е празник на признателността ни към Русия. Заради нейната победа в Руско-турската война, от която започва българското Освобождение. Няма никакво съмнение, че тя заслужава тази признателност и че особено я заслужават руските воини и не само руските, които са си оставили костите по българските земи. И непременно трябва да има ден на признателност на това. Но това не може да бъде националният ни празник. Не може националният празник на една нация да е форма на признателност към друга нация. Такова чудо, такава конструкция ми се струва сбъркана по условие. И понеже като цяло в България има такъв тип патриотизъм – проруски патриотизъм. В България да си патриот се разбира да си за Путин според новите патриоти. И това допълнително много силно циментира 3 март като национален празник. Иска ми се да излезем от това и да потърсим някакви собствени достойнства и постижения, с които нацията се идентифицира, да ги превърнем в национален празник".

Целия разговор гледайте във видеото!