Как пластмасата стана част от кораловите рифове

Пластмасовите отпадъци отдавна са част от морската среда - от плажове и коралови рифове до най-дълбоките части на океана. Сега изследователи в Япония описват по-необичайна форма на това замърсяване: пластмаса, която се е сляла с коралови останки.

Откритието е направено по време на проучване на плажовете на островите Рюкю в Южна Япония, разказва WIRED. Учените забелязали малки ярко оцветени участъци, вградени в бели коралови фрагменти, и събрали проби от три плажа на Окинава.

Пластмасата е проникнала в структурата на корала

Лабораторният анализ показал, че цветните участъци съдържат полимери, характерни за широко използвани пластмаси.

С помощта на микро-CT сканиране учените установили, че материалът не просто покрива повърхността на кораловите останки, а е проникнал в микроскопичните пори на скелета им. Пластмасата се е сляла с корала до такава степен, че двата материала вече не могат да бъдат отделени.

Изследователите наричат новото образувание "plasticoral" - съчетание между пластмаса и корал.

Подобни взаимодействия между пластмаса и природни материали са наблюдавани и преди. През 2019 г. учени описаха тънък слой разградена пластмаса върху миди и големи водорасли в приливни басейни и го нарекоха "plastiskin". Пластмаса е откривана и слята с камъни, но новото проучване е първото, което описва подобен процес при коралов материал.

Защо кораловите фрагменти са важни

Макар самите коралови останки вече да не са живи, те продължават да играят важна роля в рифовата екосистема.

След като отново попаднат в морето, те могат да служат като стабилна основа за заселването на нови корали. Неравната им структура създава и укрития за малки морски организми, които се предпазват от силни течения и хищници.

Все още не е ясно как присъствието на пластмаса в тези фрагменти може да повлияе на рифовите екосистеми.

Предишни изследвания показват, че някои химикали, отделяни от пластмаси, могат да потискат размножаването на коралите. Други проучвания сочат, че пластмасовите частици могат да пренасят патогени до кораловите колонии.

Как се е стигнало до сливането

Учените все още не са установили със сигурност как пластмасата се е разтопила и е проникнала в кораловите останки.

Температурите на океанската вода, макар да се повишават, не са достатъчно високи, за да разтопят повечето видове пластмаса. Ултравиолетовото лъчение може да е допринесло за разграждането на материала, но изследователите смятат, че най-вероятното обяснение са огньове, палени директно на плажа.

Една от пробите е открита именно на място с останки от огън, което подкрепя тази хипотеза. Възможно е пластмасов отпадък да се е разтопил при високата температура и след това да е проникнал в порестата структура на кораловите фрагменти.

Ново измерение на проблема с пластмасовото замърсяване

Необходими са още изследвания, за да бъде потвърден точният механизъм и да се установи колко широко разпространено е явлението.

Откритието добавя още едно измерение към проблема с морското замърсяване с пластмаса.

В продължение на десетилетия учените документират животни, които поглъщат пластмасови отпадъци или се заплитат в тях, а някои изследователи дори използват термина "Plastocene", или "Пластмасова епоха", за периода от 50-те години на XX век насам.

Засега не е ясно дали "plasticoral" е изолиран феномен или подобни образувания се срещат и по други крайбрежия. Следващата задача пред учените е да установят колко разпространен е процесът и какви последици може да има за кораловите рифове.

Снимка: AI