Мумифицирано куче върху човешки останки изненада археолози в Египет

Мумифицирано куче, положено върху човешки останки в древна египетска гробница, може да разкрие нови подробности за погребалните ритуали и отношението към животните в Древен Египет, пише Greek Reporter ("Грийк Репортър").

Находката е част от проучването на гробница TT 209 в Тиванския некропол край Луксор.

Археолозите проучват останките на общо 16 мумифицирани души и едно куче. Гробната камера е използвана многократно в продължение на векове, като всяко следващо поколение е трябвало да намира място за новите погребения сред вече положените тела.

Кучето лежало върху мъж и жена

Най-необичайната находка е в югоизточната част на камерата. Там археолозите откриват четири човешки мумии от Птолемеевия период, поставени една върху друга.

Над тях лежи мумифицирано куче, разположено непосредствено върху телата на мъж и жена.

Според д-р Джаред Карбальо-Перес, водещ автор на изследването, позицията на животното може да показва особено близка връзка с погребаните хора.

Учените обаче разглеждат и друга, далеч по-мистична възможност.

Водач към отвъдното?

Египтологът д-р Мигел Анхел Молинеро Поло от Университета в Ла Лагуна допуска, че кучето може да е изпълнявало ролята на психопомп – символичен водач, който придружава душите на починалите към отвъдния свят.

Засега учените обаче не могат категорично да определят защо животното е поставено точно там.

Четирите човешки тела нямат ковчези, но са внимателно мумифицирани. До тях са открити и изправени съдове, които според изследователите свидетелстват за ритуал, различен от практиките при по-ранните погребения в същата гробница.

16 мумии разказват история от векове

Изследователите установяват девет отделни погребални групи в камерата. Най-ранните датират от времето на XXV династия – приблизително между 754 и 656 г. пр.н.е., а гробницата продължава да се използва и през Птолемеевия период, приключил през 30 г. пр.н.е.

Първите погребани са поставяни сравнително отделно един от друг, в ковчези и заедно с амулети, погребални мрежи и скъпи предмети. Според учените това показва високия им обществен статут.

С течение на времето обаче мястото започва да не достига. Новите тела са поставяни в свободните пространства, а понякога и директно едно върху друго. При около две трети от погребенията в камерата археолозите откриват подобно наслагване.

Хаосът като част от ритуала

На пръв поглед камерата изглежда претъпкана и хаотична, но учените смятат, че това впечатление е подвеждащо.

Всяко ново погребение вероятно е съобразявано с телата и предметите, които вече се намират вътре. Изследователите определят това като своеобразна "погребална памет" – старите погребения продължават да определят начина, по който се използва пространството векове по-късно.

Проучването е затруднено от факта, че през вековете камерата е наводнявана няколко пъти, преживява пожари и по-късни човешки намеси.

Въпреки това археолозите смятат, че откритията в TT 209 може да променят начина, по който се разглеждат подобни на пръв поглед "хаотични" древноегипетски погребения.

Снимка: Magnific