Глухарчето - лечебни свойства и ползи за черния дроб

Глухарчето (Taraxacum officinale) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. То има дълъг вретеновиден корен и приземна розетка от назъбени листа.

Характерно е с жълтите си цветни главички и семена с "хвърчилки", които вятърът разнася лесно.

Растението цъфти от пролетта до есента и е широко разпространено в Европа, Азия и Северна Америка като едно от най-често срещаните диворастящи растения в градини и пасища.

В българската народна медицина глухарчето намира широко приложение при чернодробно-жлъчни заболявания, а млечният му сок се използва за лечение на брадавици и мазоли.

Хепатопротективно и жлъчегонно действие

Глухарчето е растение с призната терапевтична стойност в традиционната и съвременната медицина. Исторически то е използвано за лечение на чернодробни разстройства предимно заради своята антиоксидантна и противовъзпалителна активност.

Проучвания показват, че екстрактите от растението предпазват черния дроб от увреждане, предизвикано от токсични агенти като алкохол, и парацетамол.

Сред най-значимите и преобладаващи биоактивни съединения на глухарчето е тараксастеролът, който модулира пътищата на възпаление и оксидативен стрес, като по този начин помага за предотвратяване на чернодробно увреждане.

Доказано е, че глухарчето помага за увеличаване на секрецията на жлъчка с 2-4 пъти, което стимулира функциите на черния дроб.

Антиоксидантно действие

Глухарчето притежава силни антиоксидантни и защитни за черния дроб свойства.

Изследванията показват, че водно-алкохолните екстракти от корена му имат изключително висока антиоксидантна активност (над 85%), която е съпоставима с професионалните стандарти в медицината.

Автор: Боряна Иванова-Огнянова, маг.-фармацевт

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay