Намериха огромно гробище на китове насред пустиня

Предците на съвременните китове в древността са били сухоземни животни, но в един момент са станали обитатели на океана. Как се е случило това, дълго време остава загадка. Но всичко се промени с откриването на Уади ел-Хитан, което на арабски означава "Долината на китовете", пише IFLScience.

Долината на китовете е място в Западната пустиня на Египет, което е най-голямото древно гробище за китове в света. Изследователите са открили тук повече от 400 почти напълно запазени праисторически скелета на тези животни. Много от тях датират отпреди около 40 милиона години - времето, когато днешната част на Сахара е била покрита от море Тетис. Вкаменелостите показват, че това е бил решаващ етап в историята на китовете - ерата на археоцетите, най-старият известен подразред китове, който се е превърнал в преходна връзка между сушата и морето. 

"Тези фосили отразяват една от ключовите истории на еволюцията: появата на кита като морски бозайник след предишния му живот на сушата. Това е най-важното място в света за демонстриране на този етап от еволюцията", се казва в решението на ЮНЕСКО., когато Долината на китовете е добавена към списъка на световното наследство. 

В него се отбелязва, че фосилите от Уади ел-Хитан показват млади археоцети в последните етапи на загуба на задните си крайници. По това време те вече са имали типичното обтекаемо тяло на съвременните китове, но все още са запазили някои примитивни характеристики на структурата на черепа и зъбите. 

Базилозавърът е бил изцяло воден

Един от "преходните" китове е бил  basilosaurus isis – 16-метров хищник с мощни челюсти. Но не се подвеждайте от името му: това са били археоцети, а не влечуги. Частицата "saurus" се появява в името, защото когато костите на базилозавъра са открити за първи път през 19 век, палеонтолозите ги объркват с останките на мезозойски морски гущери.

Базилозавърът е бил изцяло воден, подобно на съвременните си потомци, но все пак е запазил някои характеристики на своите сухоземни предци. Например, запазил е задните си крайници, въпреки че те едва са били функционални.

"С дължина по-малка от половин метър, тези мънички крайници вероятно не са помагали на базилозавъра при плуването и със сигурност не са му позволявали да ходи по сушата", обяснява номинационното досие на ЮНЕСКО за Долината на китовете. 

Съществува обаче предположение, че те биха могли да играят роля по време на чифтосване във водата. 

Украинската агенция УНИАН вече съобщи за древния прародител на костенурките. Става дума за гигантска морска костенурка, която е живяла по времето на динозаврите, хранила се е с огромни мекотели и е плувала редом с плезиозаври и мозазаври.

Архелон е била дълга около 4,6 метра от главата до опашката и 4 метра от перка до перка, което я прави повече от два пъти по-голяма от най-голямата жива морска костенурка - кожестата костенурка, предаде БГНЕС

Снимка: Freepik