От лек "шум в сърцето" до инфаркт - за какви симптоми да следим

Още по време на ембрионалното развитие под въздействието на различни патогенни фактори, може да настъпят нарушения в нормалното сформиране на сърцето. Междукамерният дефект представлява около 20 до 25% от всички вродени сърдечни малформации. Той може да бъде изолиран проблем или да се установи, като част от комплексни (по-сложни) вродени сърдечни малформации.

Клинични прояви

При малки междукамерни дефекти обичайно липсва симптоматика, децата са със запазен физически капацитети няма прояви на сърдечна недостатъчност. По време на преглед се установява сърдечен шум – холосистолен шум по долния ляв стернален ръб, фремисман и отслабен втори тон (P2).

Средноголемите към големи дефекти протичат с изразена сърдечна недостатъчност, като при големите дефекти в началото се установява силен (3-5/6 ст.) холосистолен шум, като с напредване на белодробната хипертония интензитетът на шума намалява значително. След 3-5-месечна възраст започват да се наблюдават чести респираторни инфекции и изоставане във физическото развитие. В резултат на изразената белодробна хипертония има акцентуиран втори тон. С времето състоянието се усложнява с развитие на фиксирана белодробна хипертония.

Изследванията, които могат да бъдат назначени са електрокардиограма, рентгенография, ехокардиограма, сърдечна катетаризация. 

Възможно лечение

Близо 35% от междукамерните дефекти се затварят спонтанно още през първата година. При част от децата това се случва и на по-късен етап. Големите дефекти е възможно да намалеят по размер, но е възможно и развитието на субпулмонална стеноза.

При малки дефекти състоянието се проследява периодично на всеки 6 месеца в първите 2 години, след което може да се наблюдава веднъж годишно. Издава се препоръка за задължителна профилактика на инфекциозен ендокардит. 

Средно големите и големи междукамерни дефети се лекуват медикаментозно, оперативно и транскатетърно.

Четете повече по темата в puls.bg

Снимка: freepik