Учени: Не е мързел да не ви се става рано, закодирано е в гените ви

Хора, които живеят в разрез с биологичния си часовник, вредят на здравето си и са застрашени от затлъстяване, диабет, слаба концентрация. Затова е добре да нагодим делника си към изискванията, закодирани в гените ни, информира DW.

Нашето ежедневие е създадено сякаш само за ранобудници: класните работи се пишат предимно в първите учебни часове рано сутрин, много от офисите и магазините отварят още в ранни зори, работата по строежите започва да кипи от най-ранно утро. И тежкó на онези, които обичат да си поспиват по-дълго или просто не успяват да отворят очи сутрин.

Хората обаче имат различен биологичен ритъм - вътрешният им часовник се движи с различна скорост. Това откритие направиха американските учени Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Янг, за което получиха и Нобеловата награда за медицина през 2017 г.

Чучулиги или сови? От какво зависи?

Ранобудните, наричани още "чучулиги", обикновено рано се залавят за работа, почти веднага могат да се концентрират и по-бързо стигат до края на работния ден. Така възниква впечатлението, че те сякаш разполагат и с повече свободно време. "Совите" - обратно, достигат върхова форма вечер и често започват да се занимават със задълженията си, когато чучулигите отдавна вече са се уморили и отдали на почивка. Често пъти "совите" вършат работата си по-спокойно, а според някои изследвания - дори и по-творчески.

Едно изследване от 2016 г. идентифицира 15 сходни гени, които определят работата на биологичния ни часовник. Седем от тези сегменти дори са разположени край познатите ни вече гени, регулиращи смяната на ритъма между будна фаза и сън. Това си пролича от изследване на генетичния материал на близо 90 000 души.

Научни доказателства за връзката между физиологичните процеси в организма и съответния хронотип представиха изследователи от Института за изследване на труда "Лайбниц" към Техническия университет в Дортмунд. Тяхното проучване показа, че когнитивните способности като обучаемост, способност за бързо схващане, мисленето и паметта - със сигурност се влияят от различния хронотип.

Изследвани са били вниманието, краткосрочната памет и познавателните способности на 36 доброволци по време на активната за тях част от деня. Резултатите са еднозначни: познавателните способности и двигателните умения са значително по-добри в предпочитаната част от деня.

Това не е мързел, а изискване, закодирано в гените ни

Независимо от генетичните заложби, нашият биологичен часовник все пак се променя в хода на живота: повечето малки деца са крайно ранобудни, но с годините биологичният им часовник се забавя. Хормоналните промени по време на пубертета превръщат повечето младежи в поспаланковци. Чак след пубертета се установява присъщия им - генетично кодиран - хронотип.

Хора, които постоянно живеят в разрез с биологичния си часовник, вредят на здравето си и са застрашени от наднормено тегло, проблеми с концентрацията и диабет. 

Никой не бива да бъде принуждаван да се извинява за това, че биологичният му часовник работи по различен начин. Ако е възможно, би трябвало да нагодим ежедневието си към типичния за нас хронотип – и това не е извинение за мързел, а изискване, закодирано в гените ни.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК