Да се завърнеш от Афганистан: Трогателна среща между български военен и кучето му

Трогателна сцена на дълго чакана среща между сержант от българския контингент в Афганистан и най-добрия му приятел - немската овчарка Айра, предизвика хиляди реакции в социалните мрежи.

Сержант Георги Костадинов е един от военните, видели войната в Афганистан с очите си. Днес той вече е при семейството си и при най-добрия си приятел - немската овчарка Айра. Топлото посрещане в дома се запечатва завинаги в сърцето му. 

"Честно казано, разплаках се. Такава любов не очаквах от едно кученце. Реално как е толкова умна, за да ме помни? 7 месеца ме нямаше и изведнъж, прибирам се и получавам невероятно посрещане. Откакто се прибрах всеки ден е повод за радост, за гордост. На седмото небе съм! Човек за да осъзнае колко е щастлив, трябва да преживее нещо такова. И тогава наистина осъзнава какво всъщност има в живота си", споделя сержант Костадинов.

По време на 6-месечната мисия сержант Костадинов и останалите български военни охраняват вътрешния периметър на 3 бази - летище Кандахар, база Далке и летище Баграм. 

"Нищо не е безопасно на тези места. Самата страна е с висок процент на риск и всяко едно действие, което се предприема там, не е безопасно. Най-малкото отговорността, която трябваше да носят нашите командири. Аз съм военнослужещ в 42-ри батальон, град Ямбол. Това е един от батальоните с много добро име в България. Всички военнослужещи са така подготвени, че да могат да изтърпят несгодите, както го пише и в устава на военната служба. 

Мисията в Афганистан не е първата, в която Георги Костадинов участва. 

"Най-трудно преживях първата ми мисия - втори пехотен батальон, град Кербала, 2004 г., пролетта. Там комуникацията ми със семейството беше доста трудна. Дъщеря ми още не беше родена, синът ми беше мъничък. Адаптацията тогава беше малко по-дълга, отколкото сега, тъй като малко или много тези 6 месеца на пълно отчуждаване си оказват своето влияние. Благодаря на моята съпруга, тя е моят голям ангел, страшно много ми е помагала. Тя е тази, която винаги е била зад гърба ми и ме е подкрепяла много", споделя сержантът. 

По време на мисиите единственото нещо, което свързва Георги и семейството му, е телефонът, гласът на двете му деца, съпругата и далечният лай на Айра, които му дават кураж.

"Определено това му е последната мисия. Защото аз няма да го пусна на други мисии", каза дъщеря му. 

Независимо от всичко обаче дългът на Георги е да служи на страната си и знае, че във всеки следващ момент той може отново да се озове на бойното поле. 

Или ще ме изпратят на мисия, или в Германия на учение, или в Гърция, всички тези задачи аз съм ги изпълнявал и никога няма да си позволя да кажа "не". Дойде ли ми времето да ми кажат: тази задача трябва да бъде изпълнена - слагам шапката и тръгвам. 

А наложи ли се да тръгне - Георги няма съмнение - Айра отново ще го чака на входната врата.

Вижте повече в репортажа на Александра Иванова.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК