Изумителни разкрития за гигантската акула мегалодон

Най-големите акули, които някога са кръстосвали океаните, са отглеждали малките си в плитки, топловодни “детски ясли”, където храната е била в изобилие, а хищниците са били далеч.

Но тъй като нивото на световния океан е спадало, мегахищникът Otodus megalodons, може да е намирал все по-малко крайбрежни зони и безопасни убежища, където малките му могат безопасно да достигнат зряла възраст, пишат изследователи в изданието "Biology Letters”.

Зависимостта на мегалодона от детските градини може да е допринесла за края на тяхното 20-милионно управление в световния океан, твърдят учените.

Otodus megalodon – понякога класифициран като Carcharocles megalodon, имал нужда от 25 години, за да достигне зряла възраст – “изключително бавна полова зрялост”, казват авторите на изследователския труд.

Но след като достига зрялост древната акула е можела да достигне до 18 метра – това е три пъти по-голям ръст от най-голямата бяла акула, известна от хитовия филм "Челюсти“ от 1975 г.

Като върховен хищник и до изчезването му преди около три милиона години, възрастният мегалодон не е имал съперници сред другите океански хищници и е пирувал с по-малки акули и дори китове, пише БГНЕС. Но малките му били уязвими за атаки от други хищници.

“Нашите резултати разкриват за първи път, че “детските градини” са били често използвани от Otodus megalodon в големи времеви и пространствени мащаби”, казаха авторите.

Мегалодоните са се радвали на топлите и умерени води от периода на миоцена /преди 5 до 23 милиона години/.

Но по-хладният период на плиоцена е бил далеч по-неподходящ за съществуването им. Докато плячката им се адаптира и се насочва към по-студени води, мегалодонът остава там, където океаните остават топли.

По-хладният климат вероятно е допринесъл за евентуалното изчезване на мегалодона, .

Снимка: Pixabay

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК