Солта - отхвърляната днес съставка е в основата на човешката цивилизация

Повечето храни имат свойството да подхранват някакви метафори. Около тях витае една неизбежна двусмисленост. Хлябът е нарицателно за работа и поминък, виното е “божа кръв”, “мед и мляко” ще рече изобилие, в народните песни момините устни са сочни череши, и така нататък. Но самото начало на това отделяне на хранителната лексика от собственото ѝ значение трябва да е било свързано със солта. Тя е първата и най-могъща метафора, родена на трапезата и трайно завладяла цялостния образ на живота.

Не би било нито преувеличено, нито излишно патетично да се каже, че в кристалната решетка на натриевия хлорид като в магическа сфера е отразена цялата човешка история - биологична и социална.

С добиването и движението на този продукт е свързана цялостната механика на цивилизацията – войни, търговия, контрабанда, данъци, технологии и митове. Биологичната потребност е родила множество социални практики. Най-древната пътна мрежа в Европа и не само са пътищата на солта. Пътят на коприната, свързващ Азия с Европа, първоначално е бил път на солта.

Варненското златно съкровище от халколитната епоха според убедителни исторически сведения е резултат от търговия със сол от древно находище близо до Провадия. Най-старият от римските пътища, Via salaria (път на солта), е свързвал Рим с Адриатическо море. Днес австрийският град Залцбург навява изцяло музикални асоциации, но името му (от saltz, сол) ясно подсказва, че преди музиката е била солта. Без нейните консервиращи свойства много от войните в древността, пък и в по-ново време биха били невъзможни. Същото важи и за корабоплаването. През Средновековието изкуството на политиката нерядко се е изразявало в умението да се контролират цените и движението на солта чрез данъци. Възходът на Полша през XV век в голяма степен е свързан с находищата на каменна сол, както и упадъкът по-късно се обяснява с технологичното развитие на германските градове, които започнали да добиват морска сол.

В повечето митологии солта е субстанция, която изразява същността и смисъла на нещата, универсален символ на мъдрост и чистота. В шинтоистките ритуали в Япония тя се употребява заради нейното пречистващо и предпазващо действие. Затова сумистите преди двубой ръсят сол върху дохиото (арената). По същата причина в Рим поръсвали устните на кърмачетата, а през Средновековието се е смятало, че угощенията на вещиците се състоят от безсолни ястия.

В Библията солта присъства като квинтесенция на мирозданието. “Вие сте солта на земята”, казва Иисус на своите ученици. “Всяка твоя хлебна жертва соли със сол и не оставяй жертвата си без солта на завета на твоя Бог”, се казва в книгата на Левит. Господ е дал на Давид царство “навеки според солния (т.е. вечен) завет.” При бягството от Содом, който Господ решил да погуби заради неговите престъпления, жената на праведния Лот погледнала назад и се превърнала в солен стълб. „Яде ли се блудкавото без сол”, се казва в книгата на праведния Йов. Смята се, че на мястото на Содом и Гомор днес е Мъртво море, в което няма живот поради високото съдържание на сол.

Сложната митологична символика на солта (даваща, но и отнемаща живота) е свързана с нейните разнопосочни физически свойства. Тя съхранява продуктите, но също така ги унищожава чрез разяждане. Белите кристали са символ на чистота, а възможността за неограничено съхраняване е знак за безсмъртие. Двусмислеността на този продукт личи в изрази като „солени глоби” или „сол в раната”. 

В митологичните представи солта е натоварена с памет. За нея, според Диоген Лаерций (III век от Христа), питагорейците казвали, че “трябва да се прибавя за напомняне на справедливото, понеже запазва всичко, което приеме и е породена от най-чистите части на слънцето и морето”.

Идеята за паметта на солта присъства и в някои християнски ритуали. В разкази от българското възраждане често се споменава как селският поп като нямал възможност да освети всички агнета за Гергьовден, освещавал предварително сол, с която селяните посолявали печеното месо и така то се смятало за осветено.

Известното поверие, че разсипаната сол носи нещастие, се свързва с Юда Искариотски, който по време на Тайната вечеря обърнал солницата. Този детайл е специално отразен в “Тайната вечеря” на Леонардо. В някои култури се смята за неприемливо да се дава сол на заем, защото така берекетът ще излезе от дома. Не е прието и да се взема сол, защото може да донесе лоши енергии. Освен това се държи в дървени съдове, за да съхрани магическите си свойства.

В древния Рим солта е социална метафора. Латинската дума sal освен сол означава и остроумие, шега, духовитост. Римските теоретици на изящната словесност често са размишлявали как речта да се направи “по-солена”, т.е. по-атрактивна, но без да се нарушава приличието. Според Цицерон много от гръцките книги били “безсолни” т.е. скучни. “Действително, както солта, разбира се, умерено поръсена в яденето, му придава някаква особена приятност, така и тези остроумни изрази имат в речта нещо, което създава у нас жажда за слушане”, пише Квинтилиан в своя трактат “Обучението на оратора”. Латинското salarium означава дажба сол, давана на войниците вместо заплата. Постепенно солта била заменена с пари, но думата се е запазила и преминала в някои европейски езици - salaire (фр. заплата), salary (англ.). Оттук впрочем произтича и етимологията на думата soldat.

През средновековието солта, както и други скъпи храни, нерядко е била използвана от отровители, особено в дворцовите среди. Смесвали я с арсеник. Така се родила модата на персоналната солница със заключалка. За френския крал Луи I Благочестивия се твърди, че имал двайсетина такива изящно изработени солници, украсени със скъпоценни камъни.

В древността солта е добивана предимно от солни мини и това обяснява високата й цена. По-късно, още в античността, била разработена технологията на изпаряването. Това е най-често прилаганият метод и днес. Вода от морето влиза в плитки басейни, където под въздействието на слънцето и вятъра част от нея се изпарява. Наситеният разтвор после влиза в кристализатори, където солта кристализира и после се промива с луга и се складира на бохори (солни купчини с форма на пресечени пирамиди). След още няколко технологични процедури се пакетира и стига до пазара.

Днес солта е евтина и прекалено достъпна, но модерният маркетинг се опитва да я измъкне от капана на евтинията, като създава модерна митология около този природен продукт. На пазара освен традиционните готварска и морска сол има и разни скъпи видове като черна и червена от Хаваите, черна от Индия, сива от Франция и Корея, розова от Китай и т.н. Приписват им различни вкусови и особено профилактични качества. Оцветяването е свързано с присъствието на минимални количества от различни минерали, но да се твърди, че цветът има отношение към вкуса и към други свойства, би било силно преувеличено. Защото самата кристализация е по същество много ефективен пречистващ процес.

Солта има доказани профилактични качества, макар че в модерния свят тя се смята за един от най-вредните хранителни продукти – предизвиква хипертонии, уврежда бъбреците и други органи. Причината е, че повечето готови и пакетирани храни съдържат сол (особено колбасите, консервите и сирената) и така човек поема доста повече от необходимите 4-5 грама на ден. В миналото обаче било забелязано, че хора, работещи в солни мини, не страдат от бронхити и астми. На базата на това наблюдение е разработена и т. нар. халотерапия – лечение чрез солни инхалации. Доказано е, че солта има също антимикробни, антибактериални и противовъзпалителни свойства. Излиза, че да се яде сол може и да е вредно, но да се диша не е. 

Текст: Ясен Бориславов

Снимка: Pixabay

Материалът е публикуван в бордното списание на Bulgaria Air

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК