"Нашите пълководци": Героизмът на майор Георги Векилски

Осмият епизод на късометражната документална поредица "Нашите пълководци" хвърля светлина върху майор Георги Векилски, чиито паметни думи "Тук ще умрем, но нито крачка назад. Тури ножа!", отекват във вечността. 

Той е роден в Ловеч през 1892 г. в будно семейство. Любовта му към колоезденето предопределя военната му кариера като кавалерист във войската на Негово Царско Величество, където след няколко години съдбата го среща с талантливия генерал Иван Колев. Подвигът на Векилски през Първата световна война при хълма Мустафа ачи го превръща в герой на цяла Добруджа. Той удържа до последно позициите си и печели ценно време за своя висшестоящ, за да стигнат българите до победа. Векилски методично израства в армейската йерархия, като през 1910 г. е произведен в чин капитан. Той участва в Балканската война и е награден за умело ръководената от него батарея. Векилски се сражава и в Междусъюзническата война, за което получава орден "За храброст". 

През 1914 г. в българската армия започва дискусия за въвеждането на нов вид артилерия – конна. Самият Векилски взема активно отношение по въпроса със свои статии и вероятно заради това именно той е назначен за командир на първата създадена конна батарея. Тя се числи към Конната дивизия в Трета българска армия и когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, участва в победоносния поход в Добруджа. Тук дивизията и нейният командир генерал Иван Колев си спечелват неувяхваща слава.

Името на Векилски нашумява при боя около Кочмар-Карапелит, където Конната дивизия влиза в първия си по-сериозен сблъсък. Силни румънски части тръгват на помощ на обсадения от българите Тутракан. На 3 септември 1916 г. залповете на конната батарея на капитан Векилски оповестяват началото на сражението. 400 български конници се врязват сред четирихилядна румънската пехота и я разпръсват. С точната си стрелба оръдията на Векилски допринасят за победата. 

Но славата си капитан Векилски спечелва при село Мустафа ачи. На 21 септември 1916 г. Конната дивизия е изненадващо атакувана от вражеска пехота, кавалерия и артилерия. Ген. Колев се нуждае от време да се реорганизира, а избраната от него тактика е противникът да бъде допуснат близо, за да бъде контраатакуван. В гъсти вериги румънците настъпват, а срещу четири техни батареи се изправя само една българска – тази на капитан Векилски. Тя заставя една от противниковите батареи да замълчи, а и безмилостно коси атакуващите. Румънците обаче упорито настъпват и започват да обхваща фланговете на батареята, а тя не е осигурена дори с телени мрежи. 

Векилски напуска наблюдателния пункт и отива при хората си, разколебани от вражеския напор: "Никой няма да отстъпва! Тук ще измрем, но ни крачка назад!" Но патроните привършват и артилеристите слагат щиковете на пушките си. Раклите от снаряди са натрупани като барикади. Около шестте оръдия застават шест карета, сякаш сред барутния дим епохата на Наполеон се е завърнала. Но и сега конната батарея бълва картеч по противника, достигнал вече на десетина крачки. В разказа си "Мустафа ачи" Йордан Йовков, по онова време военен кореспондент, описва сражението по следния начин: "Нови вълни се показват, нови залпове от оръдията и хълмът пак опустява... Те бяха шепа хора. А ставаше някакво чудо и в него възкръсваше сякаш старинна легенда..." 

Със спокойствието на хора, които вече са приели смъртта, артилеристите се сражават, а Векилски не очаква помощ отникъде. Той не знае, че генерал Иван Колев внимателно наблюдава боя и изчаква точния момент да пусне вихрената си конница. Такъв момент все не идва, но генералът не може да прежали храбрите артилеристи. Затова се чува заповедта: "Дивизията, в атака!" и конната лавина подминава Векилски и неговите хора и прегазва противника. 
Целия филм за живота на Георги Векилски и неговите бойни сражения може да видите в осмия епизод от поредицата на ЗАД "Армеец" и "Българска история".

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК