Църквата в затвора е едно от малкото места, където мога да остана сам поне за малко. Място, където никой да не те вижда, да се скриеш, когато имаш нужда да се разплачеш, нужда от тишина, от концентрация или просто да не виждаш никого… Така звучи част от разказа на лишен от свобода, с когото се срещаме в Софийския централен затвор. Самодисциплина – една от думите, които споменава най-често, докато говорим в празната църква, а книгите и спортът - начинът за постигането й.
Какво още – вижте в интервюто на Юлия Христова.