Директно

Начален часВсеки делничен ден от 17:50 часа
още

Кой стои зад бомбените заплахи и кибератаките в България?

Фалшиви сигнали, реален хаос - уязвима ли е страната ни - коментираха Тодор Галев и Борис Гончаров

22.10.2026 • 20:30 Редактор:
Сподели във Facebook Изпрати в Mesanger Изпрати в Mesanger

България се сблъсква с вълна от електронни заплахи, евакуации на училища, съдилища и държавни учреждения, както и съобщения за хакерски атаки срещу медии и информационни системи.

Дали става дума за отделни инциденти, или за организирана хибридна операция, каква е целта на подобни действия?

Заплахите като инструмент за натиск

Войната срещу една държава невинаги започва с оръжие. Понякога тя започва с електронно писмо, фалшива заплаха за бомба или хакерска атака, която блокира работата на институция.

През последните три седмици България е изправена пред множество електронни заплахи, засегнали училища, съдилища, болници и държавни учреждения. Паралелно с това бяха разпространени съобщения за кибератаки срещу медии и информационни системи.

Подобни случаи има и в други европейски държави. В Сърбия и Унгария десетки училища получиха бомбени заплахи. Засега обаче няма доказателства, че всички тези инциденти са свързани с общ извършител.

Има ли следи от организирана хибридна операция

Един анонимен имейл може да мобилизира полиция, да прекъсне учебни занятия и да създаде усещане за несигурност. Когато подобни действия се повтарят системно, те натоварват институциите и могат да подкопаят общественото доверие.

Българските служби допускат вероятни хибридни операции с международен характер. Установяването на извършителите обаче е сложно, особено когато атаките преминават през чуждестранни сървъри и системи за анонимизиране

За категорични заключения за намеса на чужда държава са необходими конкретни доказателства.

Рисковете за киберсигурността и изборния процес

Атаките срещу медии и държавни информационни системи поставят въпроса за защитата на критичната инфраструктура. Допълнителен риск е хората да привикнат към постоянните сигнали за опасност и да подценят реална заплаха.

Периодите на политическо напрежение и избори също създават възможности за хибриден натиск. Подобни действия могат да целят не само прекъсване на работата на институциите, но и подкопаване на доверието в държавата и изборния процес.

Темата коментирахме с Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Борис Гончаров, експерт по киберсигурност, в предаването "Директно" по Bulgaria ON AIR.

Снимка: Magnific


  • Последни
  • Четени
Директно виж всички Виж всички
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички