Цената на несигурността за бизнеса: Кой поема риска от скъпия ток тази зима?

За бизнеса скъпият ток е проблем. Но още по-голям проблем е да не знае колко ще струва токът утре и дали държавата ще му помогне, когато сметката дойде.

Една компания може да планира по-висок разход, може да свие печалбата си, да отложи инвестиция, дори временно да ограничи производството. Много по-трудно е да планира, когато правилата за защита съществуват, но ефектът от тях идва месеци по-късно.

Споровете около новия механизъм

Точно това е спорът около новия механизъм за компенсации за небитовите потребители.

Държавата казва, че защита ще има и тя ще покрива до 80 процента от разликата над определената базова цена. Бизнесът обаче отговаря, че проблемът е не само колко ще получи, а кога.

Тук започва истинският риск. Голямото предприятие вероятно има резерви и по-лесен достъп до финансиране. За малката фабрика, пекарната, ресторанта или семейния хотел няколко поредни месеца със значително по-високи разходи могат да означават съвсем друго.

Има и още една особеност. Авансова помощ е предвидена, ако средната борсова цена премине 180 евро за мегаватчас.

Така може да се стигне до парадокс – електроенергията да е достатъчно скъпа, за да създава сериозен проблем на предприятията, но все пак да остане под прага, при който помощта идва веднага. А това вече не е разговор само за бизнеса.

Връзката с крайните потребители

Електроенергията участва в цената на почти всичко – производство, транспорт, храни, услуги.

Затова зад всички проценти и прагове стои един много по-прост въпрос – кой поема риска от скъпия ток тази зима. Държавата, предприятията или всички ние през цените, които плащаме.

Дебат в студиото на "Директно" с Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, и Виктор Минчев - член на УС на Асоциация свободен енергиен пазар.