Президентски избори: Кой може да спечели извън партийните ядра?

Тези президентски избори започват с един особен парадокс – кандидатите никога не са били толкова много, а усещането за истински политически избор засега остава ограничено. 

Това вероятно казва повече за състоянието на българската политика, отколкото за самата битка за "Дондуков" 2.

Президентският вот като тест за силата на партиите

След парламентарното пренареждане президентският вот вече не е просто състезание между личности. Той е първият голям тест за това кой действително контролира избирателите си, кой може да излезе извън собственото партийно ядро и кой само изглежда силен, когато зад него стоят партийните проценти. 

Затова и залогът на 25 октомври е по-голям от президентската институция – резултатът ще покаже реалното съотношение на силите в една политическа система, която още търси новото си равновесие.

И точно тук започва проблемът на кампанията. Засега тя по-скоро мобилизира вече убедените, отколкото печели колебаещите се. 

Големият резерв остава извън твърдите ядра – при хората, които могат да сменят избора си, да гласуват не "за", а "срещу", или просто да останат вкъщи. Именно те могат да превърнат привидно предвидимите избори в много по-сложен политически резултат.

Кои кандидати могат да привлекат гласове извън партиите си

Затова през следващите седмици няма да е достатъчно кандидатите просто да бъдат разпознаваеми. Ще трябва да покажат дали могат да разширяват подкрепа. 

Кой говори само на своите и кой може да вземе чужди гласове. И най-вече – има ли изобщо кампания, способна да промени вече създадените нагласи.

Защото на 25 октомври ще разберем не само кой има шанс да стане президент. Ще видим кои партии все още могат да мобилизират, кои кандидати могат да надскочат партиите си и къде всъщност се намира политическият център на тежестта в България.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с политолозите Христо Панчугов и Страхил Делийски.