Формулата "Парите следват ученика" - решение ли е на един от проблемите в образованието

Българското образование е на прага на промяна, но големият въпрос не е дали парите трябва да спрат да следват ученика. 

Големият въпрос е дали най-после ще започнат да следват и това, което се случва с него. 
Твърди се, че системата е стигнала до парадокс. Държавата плаща все повече за образование, но резултатите на българските деца остават тревожно ниски. 

Учениците намаляват, училищната мрежа не се свива със същата скорост, а стимулът да има повече деца в училището често се оказва по-силен от стимула тези деца да получат по-добро образование. 

"Парите следват ученика" се оказа удобна формула. Но днес държавата започва да признава, че тя може да е част от проблема, а не решението. 

Защото когато финансираш основно броя на децата, неизбежно създаваш стимул да имаш повече ученици. Не непременно да ги образоваш по-добре. 

Затова днес спорът не е просто дали да отменим "парите следват ученика". И дори не е вярно, че това е единствената логика в сегашната система. 

Тя отдавна е допълнена с пари за паралелки, учители, специфични училища и различни потребности. Истинският въпрос е какво награждаваме. 

Ако награждаваме броя – получаваме битка за брой. Ако започнем да награждаваме само резултата – рискуваме да получим битка за "удобни" ученици. 

Защото най-лесно се постигат високи резултати там, където децата още на входа са подготвени.

Темата коментирахме в предаването "Директно" с директора на столичното 119-о училище Диян Стаматов и изп. директор на Фондация "Заедно в час" Траян Траянов.

Гледайте целия разговор във видеото.