Може ли държавата да определя как децата да общуват в дигиталния свят?

Само за няколко седмици разговорът за българското образование направи рязък завой.

От матурите, недостига на учители и учебните програми дебатът се премести към нещо много по-фундаментално – може ли държавата да определя как децата да живеят и общуват в дигиталния свят и докъде стига правото ѝ да ги възпитава.

Какво предвижда законопроектът на ГЕРБ

Поводът е новият законопроект на ГЕРБ за защита на децата в интернет. На пръв поглед идеята изглежда проста – повече сигурност за непълнолетните.

Но зад това предложение стоят едни от най-сериозните ограничения върху използването на социалните мрежи, обсъждани досега в България.

Проектът предвижда децата под 16 години да нямат достъп до социални мрежи и платформи за видеосподеляне.

За да не може възрастта да бъде заобикаляна с едно натискане на бутона "Навърших 18 години", се предлага въвеждането на специален дигитален портфейл, чрез който всеки потребител ще трябва да удостоверява възрастта си при регистрация.

Това означава, че проверката няма да засяга само непълнолетните. На практика всички потребители ще трябва да преминават през процедура по верификация.

Съществуващите профили също ще бъдат проверени, а тези, за които възрастта не може да бъде потвърдена, няма да могат да продължат да функционират.

Според вносителите системата трябва да работи независимо дали се използва VPN или други средства за прикриване на местоположението. Предвидени са и сериозни санкции за платформите, които не прилагат изискванията – глоби, започващи от 50 000 евро.

Ограничения и за младежите между 16 и 18 години

Ограниченията не свършват дотук. Законопроектът предвижда и вечерен режим за непълнолетните между 16 и 18 години.

Те няма да могат да използват социалните мрежи между 23 часа вечерта и 6 часа сутринта.

Аргументът е, че именно нощното използване на платформите е сред факторите за нарушения сън, тревожност, депресивни състояния и влошена концентрация при учениците.

Аргументите на вносителите

Вносителите мотивират предложенията с тревожните данни за влиянието на алгоритмите върху психичното здраве на децата.

Според тях социалните мрежи вече не са просто средство за комуникация, а среда, която може да насърчава зависимост, кибертормоз, опасни предизвикателства, хранителни разстройства, самонараняване и агресия.

Затова, казват от ГЕРБ, правилата, писани преди ерата на смартфоните и изкуствения интелект, вече не могат да защитят децата.

Какви са критиките

Именно тук започва големият спор. Защото критиците не оспорват, че проблем има. Спорът е дали предложеното решение няма да засегне правата на всички граждани.

От "Демократична България" поставят въпроса защо е необходима задължителна цифрова идентификация за всички потребители, след като вече съществуват технологии за родителски контрол.

От "Възраждане" предупреждават, че остава без отговор най-важният въпрос – кой ще обработва личните данни, необходими за удостоверяване на възрастта, при положение, че социалните мрежи са международни компании, а не български институции.

Любопитното е, че този законопроект не идва сам. Почти едновременно с него Министерството на образованието отвори дебат за връщането на оценка за поведение или дисциплина.

Министър Георги Вълчев защити идеята с аргумента, че училището трябва отново да възпитава уважение към правилата, че учителите се нуждаят от повече авторитет и защита и че обществото не може да очаква само училището да поправи всички дефицити във възпитанието.

Според него кризата в класната стая е отражение на криза в цялото общество.

Нов модел на държавна намеса

Когато се подредят една до друга забраната на социалните мрежи, задължителната цифрова верификация, ограниченията за нощното използване на платформите, идеята за оценка по дисциплина и разговорът за повече възпитание в училище, вече не говорим за отделни законодателни инициативи.

Очертава се нов модел, в който държавата заявява много по-активна роля не само в образованието, но и във възпитанието на децата.

И може би това е въпросът, който стои пред обществото днес. Не дали децата трябва да бъдат защитени – по това почти няма спор.

А дали трябва в името на тази защита да приемем повече държавна намеса в дигиталния живот, повече регулации и повече ограничения.

Защо така предложеният законопроект на ГЕРБ предизвика множество критики и полемика не за това, че проблем има и трябват мерки, а как е най-правилно децата да бъдат защитени, без да се говори за репресии?

Дебат по темата в студиото на "Директно" с експерта по киберсигурност Християн Даскалов и философа и застъпник за образователна реформа Ирина Манушева.

Снимка: Reuters