Власт в безкраен преход: Случаят "Сарафов" и кризата на легитимността

Понякога една институционална криза започва не с голям скандал, а с нещо на пръв поглед техническо – като думата "временно".

Почти три години прокуратурата се ръководи от временно изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Временната конструкция обаче постепенно се превърна в устойчива формула на управление.

И точно тук се появи проблемът. Защото междувременно законодателят въведе ограничение – временно изпълняващ ръководител в съдебната власт може да заема поста най-много шест месеца.

Въпросът, който раздели институциите, е прост, но с огромни последици: важи ли това правило и за случая със Сарафов?.

Отговорите са противоположни. Част от съдиите приемат, че след изтичането на срока той вече не може да упражнява правомощията на главен прокурор. Прокурорската колегия на ВСС смята, че ограничението не се отнася за започнали преди това мандати.

Така казусът се превърна в нещо много повече от спор за една длъжност. Той показа колко лесно временните решения в съдебната власт могат да се превърнат в трайно управление.

И колко трудно системата намира изход, когато законът се окаже по-бърз от институциите, които трябва да го прилагат.

Днес въпросът вече не е просто кой ръководи прокуратурата. Въпросът е дали една от най-мощните институции в държавата може да функционира дълго време в режим на "временно" – без това да подкопае доверието в самото върховенство на правото.

Днес Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отказа да смени Борислав Сарафов с мотива, че той вече е определен за и.ф. главен прокурор и то два пъти.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с директора на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер и Павлина Желева, главен редактор на news.lex.bg.