През 2025 година кризата стана рутина, а нестабилността - нормално състояние. Управлението оцеляваше не заради силна подкрепа или ясна посока, а защото никой не искаше да поеме риска на следващия ход.
Решенията идваха трудно и често под външен натиск - от улицата, от Брюксел или от календара.
Протестите не бяха насочени само срещу конкретен кабинет. Те изразяваха по-дълбоко недоволство - усещането, че властта говори за реформи, но управлява чрез отлагане. Че ключови теми като корупцията, съдебната система и еврото се обсъждат формално, без реален разговор с обществото.
А когато доверието липсва, дори правилните решения започват да изглеждат съмнителни.
2025 година показа и колко лесно "временното" може да се превърне в постоянен модел на управление.
Временни коалиции, временни мнозинства, временна отговорност. Политическата нестабилност се превърна не в изключение, а в система.
Затова най-важният въпрос, който годината остави след себе си, не е дали България е готова за следващата реформа или за следващите избори.
Дали политическата система все още е способна да носи отговорност – без да чака следващата криза, за да се събуди.
Дебат по темата в студиото на "Директно" с основателя на ЕСТАТ Иво Желев и комуникационния експерт доц. Александър Христов.