Защо още живеем в миналото и преходът не е приключил?

Тридесет и шест години след 10 ноември 1989 г. България още не е решила какво точно се случи тогава.

За едни е денят, в който страната най-сетне пое въздух. За други - моментът, в който започна разпадането на предвидимия живот. 

Тридесет и шест години по-късно споменът за онова време не избледнява. Напротив  - разделя.

И до днес има хора, които искат да се върне епохата на партията-държава, на плановата икономика, но и на контролa, липсата на глас и избор.

Преходът, който започна след падането на Тодор Живков, трябваше да трае няколко години. Да въведе демокрацията, да отвори икономиката, да приближи България до Европа.

Но три десетилетия по-късно думата "преход" още не е изгубила смисъла си.

Тя звучи като диагноза – дълъг, труден и недовършен процес, който промени всичко, но не промени достатъчно.

И днес въпросът вече не е само какво загубихме или какво спечелихме след 1989 г., а защо все още живеем в миналото, когато опитваме да разберем настоящето.

Дебат по темата в студиото на "Директно" с директора на Института за исторически изследвания при Българската академия на науките проф. Даниел Вачков и учителят по история Емануил Христов.