Защо пробойните в здравеопазването стават все по-дълбоки?

Болниците в България днес са изправени пред една тиха, но смъртоносна криза. Апаратурата е все по-модерна, сградите са ремонтирани, но при най-важното има огромна липса – няма хора. Няма кой да работи.

Медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите – хората, които са до пациента денем и нощем, стават все по-малко.

Данните са тревожни - броят на медицинските сестри у нас е два пъти по-нисък от средното за Европейския съюз. В някои отделения една сестра поема грижите за десетки пациенти наведнъж. Това не е просто статистика, това е въпрос на живот и смърт.

Министерството на здравеопазването предлага нов стандарт – да се определи минимален брой специалисти, които трябва да има във всяко отделение.

На хартия звучи добре – една сестра на шест легла, на две легла в интензивните отделения. Но как ще се случи това, когато реалността е съвсем друга? Когато младите не избират тази професия, а опитните напускат или търсят работа в чужбина?

Вече виждаме последствията и често говорим за недоспали, изтощени сестри, които работят по няколко смени подред, болници, в които цели звена оцеляват на ръба; пациенти, които не получават навреме грижата, от която зависят.

Това е проблем, който засяга всички граждани, не само работещите в системата. Защото утре всеки от нас може да бъде пациент.

Защо десетилетия наред и след стотици предложения, стратегии и стандарти, кръгли маси в Министерството на здравеопазването и политически дебати системата на българското здравеопазване не само не изплува на повърхността, но и пробойните стават все по-дълбоки?

Дебат по темата в студиото на "Директно" с председателя на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова и Благовеста Костова от Алианса на акушерите в България.

Гледайте целия разговор във видеото.