Стотици хиляди семейства у нас броят стотинките си за хляб, ток и лекарства

В България спорът за линията на бедност отново разкрива болезнената разлика между цифрите на хартия и реалността в домовете на хората. Правителството предлага за 2026 година тя да бъде 764 лева – близо 20% повече спрямо сегашните 638 лв.

На пръв поглед това изглежда сериозна крачка, но синдикатите напомнят, че зад тези числа стоят стари статистики, а инфлацията и цените в магазините отдавна са изпреварили методиката, по която държавата пресмята бедността.

Докато институциите спорят дали линията трябва да е 764 или 782 лева, фактът остава един - близо една трета от българите живеят под официално признатия праг на бедност. Това са стотици хиляди семейства, които броят всяка стотинка за хляб, ток и лекарства. И за тях спорът в НСТС не е суха аритметика, а въпрос на оцеляване.

На фона на всичко това идва и нов бюджет. Една от версиите е, че дефицитът расте, а държавата търси пари. Повишение на ДДС до 22% – това е предложението, което вече разпалва редица спорове. Някои от анализаторите дори говорят за по-високи местни данъци, и за временен налог върху свръхпечалбите на банките.  

Днес правителството даде официален старт на информационната кампания за присъединяването на България към Еврозоната от 1 януари 2026 година.

Линията на бедност, данъците, Еврозоната и още въпросителни за дефицита и бюджета - дебат по тези теми в студиото на "Директно" с икономиста и финансист д-р Юлиан Войнов и Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Гледайте целия разговор във видеото.