Бюджет 2023 - дефицитът може да падне под 3%, притеснителен е ръстът на БВП, смята икономист

Предложеният от финансовия министър Асен Василев бюджет за тази година не се различава много от предложеното от неговата предшественичка Росица Велкова. Това каза в "Директно" икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов.

По думите му най-сериозната промяна е по-сериозното свиване на капиталовите разходи и заложен транш по Плана за възстановяване и устойчивост, който служебното правителство не беше включило в проекта си на финансова рамка.

Хубавите новини са, че не се планира свиване на заплатите, а увеличението на пенсиите, на заплатите в администрацията и на учителите, все пак ще се случи, посочи още той.

"Трябва да имаме предвид, че голяма част от спестяването идва по линия на инвестиционните разходи на правителството, които практически никога не се изпълняват докрай. Аз бих посмял да кажа, че Асен Василев е постъпил доста меко с премахването на една сума от милиард и половина от тях, тъй като там най-вероятно ще има едно доста по-голямо недоизпълнение, когато теглим чертата в края на декември и бюджетът може да излезе на по-малък дефицит от този, който той е заложил към момента", коментира Николов.

Според него основната причина е, че се опитваме да изпълним Маастрихстките критерии, за да запазим шанса си за присъединяване към Еврозоната.

Икономистът изрази надежда народните представители да проявят разум и да действат с ясното съзнание, че страната се намира в поредното удължаване на стария бюджет, когато обсъждат заложеното в обновените в пленарна зала.

Притеснителното в тази план-сметка е заложеният ръст на БВП от едва 1,8 на сто, убеден е Николов.

"Той е малко над повечето прогнози, които се дават за нашата страна. Това може да доведе до по-ниски приходи от данъци и мита. Повечето институции посочват малко по-ниски цифри - говорим за ръст от 1,5% в повечето прогнози, които сме виждали на този етап. Това, което финансовият министър може би очаква, е по-високите лихви в Еврозоната и у нас да нямат толкова тежко влияние, колкото очакват Европейската комисия и организациите към ОИСР", посочи още икономистът от ИПИ пред Bulgaia ON AIR.

Гледайте целия разговор във видеото.