Българското общество в голямата си част не вярва на институциите. Около тази теза се обединиха в ефира на предаването „Директно“ политологът Христо Панчугов и преподавателят по политически комуникации в НБУ проф. Росен Стоянов.
Според тях този факт е плод на дългогодишното и системно проваляне на политическата класа и институциите да изградят доверие към работата си чрез адекватни и честни действия.
„Само в България в момента е възможен разказ, в който обществото може да бъде убедено, че главният прокурор е способен да инсценира атентат срещу себе си. Това показва нивата на доверие в българската прокуратура и като цяло в българските институции. Няма как едно държавно управление да се крепи на такива нива на недоверие“, убеден е Панчугов.
По думите му страната е в състояние на институционален разпад.
„Все повече хора не вярват, защото, ако някой си направи труда да се замисли, какво друго сме разбрали като причина, поръчители и извършители в тези тридесет и няколко години преход? Ние даже не успяхме като общество да заклеймим случилото се след аварията в Чернобил и отражението му в България. Ние не успяхме да оценим и да намерим виновниците за това, че българският народ бе поставен в крайно критична ситуация. Нищо не се разбра, все повече неща се забравят“, категоричен е проф. Стоянов.
Двамата коментираха политическата криза и поведението на партиите като причина за по-сериозните обществени и ценностни дефицити у нас.
„Партиите функционират единствено и само чрез омразата към другия, което сваля ценността на усещането за човешкия живот. Политическата класа у нас е неспособна да дефинира изход от тази ситуация. Абсолютното нежелание на активната част от българското гражданско общество да вземе тази работа в свои ръце и тя да потърси изход. Да се самоорганизира, да оказва натиск извън протестите, да идентифицира хората, които биха могли да формулират такъв тип проява и да ги постави на позициите, на които това е възможно. Вместо това виждаме едни опортюнисти – и ГЕРБ-СДС, и „Продължаваме промяната-Демократична България“, са обикновени опортюнисти, които просто се възползват от ситуацията“, изтъкна още Христо Панчугов.
Обществената памет е от особено значение в период на подобни турбулентни процеси, смята проф. Стоянов.
„Ако забравим за две-три години обвинения, които едни и същи са хвърляли в двете посоки взаимно, а днес биха направили компромис, само за да бъдат на власт и да усвояват на обществен ресурс, а не да отговорят на въжделения, потребности, мечти и нужди на своите избиратели, които са им делегирали едно единствено право – да управляват от тяхно име, несъмнено вървим към една особена ситуация, от която или няма да има изход, или ще започнем да дълбаем все повече и повече дъно“, на мнение е той.
Вижте целия разговор във видеото.
Дефицитът в бюджета скочи с 1,5 млрд. евро за месец
Дакота Джонсън е много щастлива с новото гадже
Путин си има наръчник от три стъпки "как да си дресира Тръмп"
Един въпрос 2 отговора: Когато бременността не идва, какво да променя – мислите, поведението или лечението си?
HUAWEI WATCH D3 надгражда проследяването на личното здраве с разширени функции за мониторинг на кръвното налягане
България е сред страните с най-висока антимикробна резистентност в ЕС
Хранителен режим при гастрит – кои храни могат да облекчат стомашния дискомфорт?
Мистерията около смъртта на Хари Худини: Какво погуби легендарния илюзионист
Керосинов гел може да се превърне в новото гориво за ракети и сателити
Парад на седем планети и грандиозно суперлуние през ноември
Метеорит на 4,1 млрд. години разкрива тайни за Марс
С 1/3 поскъпва цената на природния газ през ноември
Пътят към победата: Редят изложба посветена на подвига на 46-ти пехотен Добрички полк
Цистерна плава в морето край Ахтопол
33-ма пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Спряха над 19 тона ябълки от Северна Македония с пестициди
Макс Гурвиц: България е на първо място по инвестиции на глава от населението в рисков капитал в Европа
Тръмп е готов да помилва Мъск, ако се наложи
След одита в АПИ разходите на МРРБ за 2025 г. се оказаха с 1,5 млрд. лв. повече
НАП е проверила 21 казина и игрални зали през октомври и е съставила 55 акта