Медали и сълзи. С тях Локомотив София пое по своя път извън професионалния футбол. В сряда вечер големите мъже показаха, че имат чувства, показаха, че и те плачат. Обстановката на стадиона в "Надежда" бе толкова тягостна, толкова безмълвна – че сякаш именно надеждата за светло бъдеще я нямаше. Историята на един от големите футболни клубове у нас пое в нова посока и със сигурност такава, каквато не му приляга. Парадокс, но факт – бронзовият медалист от изминалия шампионат бе изхвърлен от Елита за дълг от малко над 1 милиона лева и все още не е ясно как и къде ще продължи да съществува. Футболистите, които играха със сърце и душа цял сезон, бяха аплодирани от своите фенове за последен път, и със сълзи на очи сложиха медалите на гърдите си. Досегашният собственик на клуба Николай Гигов по разбираеми или не причини отсъстваше, но по-нелогично бе отсъствието на лицата от БФС. Нито един от Футболната централа не уважи събитието и се наложи привържениците да връчат отличията на играчите. Купата пък бе поднесена от спортно-техническия директор на Локомотив Кристиян Добрев.
Досегашният изпълнителен директор на "червено-черните" Георги Марков пък разкри, че дори има вероятност Локомотив да спре съществуването си, ако не се намерят спонсори и хора, които да помагат на отбора. Към момента името, което се спряга най-често в медийното пространство е това на Иван Василев, който дълги години бе в управата на тима. Освен него в родната преса се загатна, че бившият бос на Локо Пд Константин Динев също проявява интерес. На този етап обаче няма нищо официално и реално.
Локомотив Сф стигна до третото място в първенството не просто заради добрата игра, която демонстрира през по-голямата част от времето. Не бе само това, имаше и нещо друго. А именно зарядът, хъсът и желанието, които бликаха от играчите по време на мачовете. И точно затова е толкова тъжно, защото в България рядко виждаме сплотен колектив, който да движи локомотива в правилната посока. Сега всеки от тези играчи пое по своя собствен път и ще търси професионални успехи в други клубове, с други съотборници. И може би точно тук е мястото да споменем и името на треньора Димитър Васев, който с екипа си направи всичко това възможно. Човекът, който накара футболистите и привържениците на столичния тим да мечтаят за нещо повече.
Привържениците на Локомотив София също заслужават да бъдат аплодирани! За вярната си любов и подкрепа към отбора. Може да не са голяма маса фенове подобно на тези от ЦСКА и Левски, но са също така верни, истински и бяха там – всеки мач, подкрепяха, пяха и накрая плакаха заедно със своите любимци – първо от радост заради постижението, а после от тъга. Но както самите те казват "Честта и верността не се продават".
За финал можем само да пожелаем светло бъдеще на Локомотив София и неговите фенове. Защото традициите и историята трябва да се почитат, защото футболът е за хората, защото българският футбол има нужда от отбори като Локомотив.