Дефицитът на сила спира Григор за елита

Трета година Григор Димитров не успява да разгърне големия си потенциал заради слаба физика. Най-добрият ни тенисист отпадна във втория кръг на „Ролан Гарос”, обърнат с 1-3 сета (7:5, 5:7, 2:6, 3:6) от 20-ия в света Ришар Гаске. На крачка от 2-0, за пореден път Гришо почувства болки и не издържа.

За жалост станаха доста примерите, в които Димитров повежда на играч от топ 30 и допуска обрат. Много са и тези, когато - наглед равностоен - губи „с малко”.

Походът в елита започна през февруари 2009 в Ротердам, когато ненавършил 18 Гришо в по три сета победи чеха Томаш Бердих (тогава световен №23) и падна от лидера Рафа Надал. В Марсилия загуби от Жил Симон (8) пак в три, след като сервираше за мача при 5:3. На „Уимбълдън” взе първия сет от руснака Куницин (39), но с болки в коляното загуби следващите 10 гейма и се отказа. Отпадна в пресявките за Ю Ес Оупън и през 2010 главно трупаше точки по чалънджъри и фючърси, а на тревата в Куинс загуби от испанеца Лопес (31).

Показателни станаха силните турнири през 2011, когато Григор вече бе най-високо класираният българин за всички времена. На Откритото на Австралия преодоля квалификации и първи кръг срещу казахстанеца Голубьов (38), но при дебюта във втори кръг от Големия шлем загуби от швейцареца Вавринка (19). Отпадна на четири силни турнира на хард - в Ротердам от Цонга (18), в Марсилия от руснака Турсунов (129), в Дубай от Гаске (28) и в Маями от украинеца Стаховски (36). На клей бе елиминиран в Хюстън от руснака Габашвили (77), в Барселона от аржентинеца Монако (37), в Мюнхен от германеца Майер (35), в Ница с контузия срещу испанеца Андухар (49), на старта на „Ролан Гарос” - от французина Шарди (61).

Другите две настилки поднесоха нови доказателства за недостиг на сили срещу играчи от топ 30. На тревата в Англия загуби от бразилеца Белучи, сърбина Типсаревич и във втория кръг на „Уимбълдън” – обрат 7:6, 4:6, 4:6, 6:7 срещу Цонга (19). На твърдите кортове в САЩ  падна от Типсаревич (25), в по три сета от испанеца Давид Ферер (6) на Мастърс в Синсинати и от украинеца Долгополов (22), плюс старта на Ю Ес Оупън от французина Гаел Монфис (7). Последваха хардкортовете в Тайланд, Пекин, Мастърс в Шанхай, Стокхолм – все оспорвани, но загубени сетове съответно от Анди Мъри (№4), Цонга (7), Родик (15) и Раонич (29).

За годината записа две победи над играчи от топ 30 – срещу Багдатис (25) в Мюнхен и Чела (28) в Стокхолм.

През 2012 на откритото в Австралия победи Шарди (82) в пет сета и падна от испанеца Алмагро (10) също в 5, губейки последните два. На твърди кортове в САЩ загуби в по три от Андерсън (35) и Йънг (41). През март на Мастърс в Индиън Уелс отнесе хърватина Додиг (59) и рухна срещу Ферер (5). На следващия в Маями елиминира Кукушкин (72), Чела (32) и за първи път победи топ 10 – Бердих (7), преди да падне от Типсаревич (9). На клей преди „Ролан Гарос” отпадаше от казахстанеца Кукушкин в Монако, белгиеца Малис (67) в Букурещ, словенеца Бедене (150) в Прага и Симон (12) в Ница.

Фактите сочат, че редките фойерверки са изключения, потвърждаващи правилото за физически и последващи психологически сривове.

Григор смени доста треньори - Пато Алварес, Петер Лундгрен, Питър Макнамара и сега Патрик Муратоглу. Всеки хвалеше таланта му, сетне се раздялаха. Испанецът, тренирал Анди Мъри, нарече Григор след Ротердам 2009 най-талантливия 17-годишен в своята практика. Шведът, работил със Сафин и Федерер, определи Димитров „по-добър от Роджър за своята възраст”. След година и половина с австралиеца, от 2012 нашият влезе във френската академия на Муратоглу.

Докато не намира решение, Григор става нарицателно за талантлив и също толкова безопасен за майсторите поради неспособност да задържи високо ниво повече от 2 сета.