Управляващи и опозиция се обвиниха, че са ползвали Сметната палата за репресии

По време на днешния дебат за промените в Закона за Сметната палата, внесени от ДПС и БСП, бивши и настоящи управляващи се обвиниха взаимно, че са използвали институцията като орган за репресии, съобщи Dnes.bg.

Внесеният в деловодството законопроект предвижда да се върне старият модел на Сметната палата като колективен орган - от деветима членове със 7-годишен мандат. По време на управлението на ГЕРБ отново със законова промяна одитната институция беше свита до по-скоро едноличен орган - председател и двама заместници, избирани от Народното събрание съответно с 6- и със 7-годишен мандат.

С предлаганите промени членове на Сметната палата няма да не могат да бъдат тези, които в последните три години са били депутати, министри, зам.-министри и други представители на изпълнителната власт, както и кметове и представители на местната власт.

Според Менда Стоянова от ГЕРБ целта на тези промени е чрез номенклатурните назначения, които ще се извършат от управляващите, да се овладее палатата и да се използва за политически репресии.

„Сигурна съм, че такива назначения ще има”, отсече тя и допълни, че сегашните одитори са минали специално обучение. За нея обаче няма гаранции, че това ще важи и за новите назначения в палатата.

Йордан Цонев от ДПС не й остана длъжен и от своя страна обвини, че Сметната палата е била използвана за натиск и за поръчки. Според него палатата в сегашния й състав е едноличен орган и това я е направило по-манипулируема.

По време на дебатите беше изслушан и настоящият председател на Сметната палата Валери Димитров, който призна, че е силно притеснен от отпадането на изискването одиторите да имат сертификати, което според него означава пълна депрофесионализация на всички нива.

Той категорично отрече да е изпълнявал политически поръчки на когото и да било.

„Аз съм 9 години председател на Сметната палата и не ми пука дали ще бъда още три години. Но имам кауза да защитавам този закон, който действа сега, защото той е много по-добър. Изстрадал съм и предишния закон, когато имаше хора от висшата колегия, които идваха един път в седмицата на работата, за да се подписват, въобще не ги интересуваха одитите”, отсече той.

„Моето усещане е, че тъй като извършихме професионално и обективно одитите за „Авиоотряд 28” и на МВР, и не ги пратихме в прокуратурата, е причина за яростта срещу нас, но ако прокуратурата сметнеше, че има доказателства, нашият доклад е публичен, щеше да образува досъдебно производство, питайте ги защо не го е образувала досега”, продължи Димитров.

Красимир Ципов от ГЕРБ също упрекна мнозинството, че иска да промени модела на палатата, защото сегашното ръководство на одита е отказало да работи в полза на техните партийни интереси.

„Обвиненията, които опозицията се опитва да вмени върху бъдещата дейност на Сметната палата, всъщност са факт при сегашното управление на одитиращия орган”, заяви пък Красимир Янков от БСП.

Той посочи като пример извършения одит в Министерството на вътрешните работи за периода 1 януари 2010 – 31 май 2013 г., който оставя много отворени въпроси, отговорите на които чака цялото общество.

„Дали и друг път е имало случаи, в които не е издадено постановление, поради маловажност на нарушението? По колко от издаваните актове за установяване на административно нарушение са издадени постановления? Има ли случаи на неиздаване на акт за административно нарушение поради изтичане на давностен срок?“, попита Янков от парламентарната трибуна.

Според него едноличното управление на Сметната палата има дефекти и доказателство за това е работата й до момента.