Посланикът на Ирландия за Свети Патрик в Днес

Водещата на предаването „Днес“  Мартина Ганчева интервюира временно изпълняващия длъжността посланик на Ирландия в България Патрик Колман в новата си рубрика OFF THE RECORD.

Мартина Ганчева: Г-н Колман, как ирландците отбелязват деня на Свети Патрик  и защо той е толкова специален?
Патрик Колман: Ирландците празнуват Свети Патрик по различни начини. Организират се процесии и паради в повечето градове на страната. Този празник е и с религиозен оттенък, тъй като хора, които вярват в Свети Патрик, ще отидат първо на църква и след това ще се присъединят към парадите в градовете.
Най-големият парад е в Дъблин, той се предава директно по телевизията и има по-скоро елемент на карнавал. Близо до моя роден град също се организират подобни процесии, в които участват музикални формации. А в малкото градче, от което идвам аз, обикновено има малък парад, процесия, в която участват спортни клубове и музикални групи.

М. Ганчева: Празник ли е това за ирландската душа?
П. Колман: Да, наистина мисля, че е така, защото по този начин ние празнуваме, че сме ирландци. Не само в Ирландия, а по целия свят.

М. Ганчева: Как ще празнувате именния си ден? Мисля че сте късметлия?
П. Колман: Има различни начини, по които ще се отбележи деня на Свети Патрик, и то не само на конкретната дата. Миналата седмица например беше организиран бал, на който се събираха средства от фондация „Сийдър“. Тя се занимава с подпомагане на деца с различна степен на инвалидност. На връх самия ден организираме коктейл по повод националния празник, на който са канени представители на ирландската общност, дипломати, и те всичките ще бъдат посрещани с традиционни ирлански ястия. В деня на Свети Патрик сградата ще грейне в зелено. И както обикновено става, нашия национален празник съвпада и с провеждането на „София Филм Фест“, на който участваме с три филма. Както знаем, те са с награди „Оскар“. „Бозайник“ също е отличен на международни фестивали. А по повод това, че имам имен ден, в Ирландия нямаме такъв обичай, но сега научавам от вас, че това е една добра възможност и ще се възползвам да празнувам с приятели.

М.Ганчева: Всичко това звучи много интересно, още повече, че Свети Патрик не е ирландец.
П. Колман: Вярва се, че е бил роб в Англия, който е избягал. Бил е във Франция и там приема християнството, а след това решава да го разпространи из целия остров Ирландия и да помогне да станем християни.

М. Ганчева: Намирал ли сте четирилистна детелина? 

П. Колман: При нас е трилистна детелина и се нарича шамрок. Вярваме, че този символ е използван от Свети Патрик като начин да онагледи на ирландците Светата Троица.

М. Ганчева: Символ на знание, на щастие или на нещо друго е днес?
П. Колман: Не знам дали е точно символ на знанието или вече така дълбоко се асоциира с всичко, свързано с Ирландия.  

М. Ганчева: Истина ли е, че в света има два типа хора - ирландци и такива, които мечтаят да бъдат ирландци”?
П. Колман: Не знам за тези, които не са ирландци, дали наистина мечтаят да бъдат такива. Има много хора по света, които се чувстват свързани с Ирландия. Това е част от нашата история, защото в продължение на столетия ирландците са напускали страната. Много хора предполагат, че обичайните места, на които ирландците емигрират, са Америка, Англия, Австралия, но ето например единият от освободителите на Чили е с ирландска фамилия – Бернардо Хигинс. В края на XIX век Франция е имала президент с фамилия Макмахън, което отново показва връзката с Ирландия. Съпругата на президента на Парагвай през XV век – една от най-богатите жени на света тогава, пак е била ирландка. Така че, ние сме населили много страни по света.

М. Ганчева: Добре, но възможно ли е един човек, който не е ирландец, да стане леприкон?
П. Колман: Историята за леприконите всъщност е в две части – може да те отведе до гърне с жълтици или да изпълни твое желание. А за това дали ако не си ирландец можеш да станеш леприкон, нямам никаква представа.

М. Ганчева: Вие леприкон ли сте?
П. Колман: Не знам, не мога да ви кажа и със сигурност няма да ви заведа към това гърне с жълтици.

М. Ганчева: Намирате ли някакви прилики между ирландската и българската гайда?
П. Колман: Първата седмица, в която пристигнах в България, докато вървях от метростанция „Сердика“ към съда, за първи път чух гайда. И бях 100%  сигурен, че това са ирландци.

М. Ганчева: Какво е да си ирландец в България?
П. Колман: Приятно е. Харесват ми страната, хората. Тук се чувствам добре. Доста съм пътувал извън София - ходил съм до Черноморието, Пловдив, Родопите, Велико Търново. Мисля че, хората са приятелски настроени. София е спокоен и сигурен град за живеене. Това, което ми харесва, е, че столицата ви е с хилядолетна история, на която всеки може да се наслади, минавайки покрай руините.

М. Ганчева: Имате ли любими места, вкусове...
П. Колман: Много харесвам шопската салата. Още преди да дойда в България ми казаха, че непременно трябва да я пробвам. Тогава не мислех, че е нещо кой знае какво, докато не дойде времето да опита. Харесвам и всякакви други салати, които се предлагат. 

М. Ганчева: Имате следната поговорка„Умният дипломат винаги знае кога да прати един човек в ада и кога да се подготви за най-лошото”. Изпращал ли сте някого в ада?
П. Колман: Надявам се никога да не съм го правил. Това не би отговаряло на това как се чувствам и какъв човек съм. Надявам се, че съм много по-приятен от това.

М. Ганчева: Във време на икономическа и финансова криза Ирландия стана пример за останалите държави в ЕС. Коя е тайната за този успех?
П. Колман: Не мисля че има някаква тайна. По-скоро всичко се дължи на това, че нашата образователна система е добра. Въпреки трудностите през 2010 г., създадохме индустрия, произвеждахме, изнасяхме за чужбина. Ирландската икономика е много отворена към света. Подпомогнати и от това, че еврото беше на по-ниска себестойност, ние продължихме да привличаме чуждестранни инвестиции и да създаваме работни места.