Лаборатория в небето

Опасност от възпламеняване – няколко табели с този надпис стоят на площадката, от която аеролозите от БАН пускат в атмосферата метеорологичните балони. Това става всеки ден в обедните часове, при стриктна процедура.

Най-напред балонът, който за около 75 минути достига 30 хил. метра височина,  се пълни с водород. Той, за разлика от алтернативния газ – хелий, е икономически по-рентабилен, но пък възпламеним. След това учените закрепват измервателната сонда, която по-късно предава в реално време информация за температурата, налягането, влажността и силата на вятъра, по вертикала.

Тя е за еднократна употреба, тежи около 300 г и е произведена по финландска технология.  Когато всичко е готово и сондата е закачена за балона с въже, което при пълно разгръщане във въздуха е дълго 100м, балонът може да излети.

След не повече от 2-3 минути след излитането, сондата започва да подава подробна метеорологична информация.

Когато достигне максимална височина балонът се пука и той и сондата започват свободно падане в атмосферата. Понякога това става на височина над 30 хил. метра, друг път много по-ниско, около 17-20 хил. метра. По време на падането балонът се разкъсва, а сондата, която е за еднократна употреба се чупи.