Външнополитическото наследство на Партията на справедливостта

От Барчин Инанч

Публикувано на 16 април 2015 в Хюриет.

Партията на справедливостта и развитието (AKP) наближаваща третия си мандат във властта може да ни даде повод да се замислим за 10-годишното външнополитическо наследство на тандема Реджеп Тайип Ердоган - Ахмет Давутоглу.

Ето някои позитиви и негативи:

*Откриването на меката сила: Турция откри мощта на меката сила като средство във външната политика. Стана голям донор на международна хуманитарна помощ.

Докато я използва гюленистките организации да упражнява меката си сила преди, сега се опитва да ги замени с държавни институции като културните центрове Yunus Emre.

Меката сила на Турция спечели и непостоянно място в Съвета за сигурност на ООН през 2009-2010.

*Подобряване на отношенията с кюрдите от Северен Ирак: Партията на справедливостта и развитието /AKP/ се отказа от политиката си на избягване на сътрудничество с Регионалното кюрдско правителство (KRG) в Северен Ирак заради опасения, че подобряването на отношенията с кюрдите в Ирак ще доведе до създаване на независима кюрдска държава, след което и разпад на Ирак. 

Вместо спорове, Партията на справедливостта пое към сближаване с KRG и засега това й носи икономически и политически ползи.

*Две крачки напред за Кипър: Искреното отношение, целящо намиране на решение на кипърския въпрос сложи край на имиджа на Турция като страна, която не бърза да намери окончателно решение.

Турция спечели морално предимство по Кипърския въпрос, на което се радва в момента.

*Намесата във вътрешните работи и откриването на твърдата сила: Първата сериозна намеса на Турция във вътрешните работи на друга страна стана по време на изборите в Ирак в средата на първите 10г. от новия век, но нейният пик бе по време на гражданската война в Сирия.

За пръв път в републиканската история, Турция прие отявлени опозиционни лидери от съседна страна; обвиненията, че улеснява трансфера на оръжие помрачиха имиджа й на отговорен съсед.

В момента в Турция живеят над 1.5 милиона сирийски бежанци, които ще останат дълго време.

Забрави един от основополагащите принципи на външната политика: да си остави вратичка.

Затръшвайки вратата и изгаряйки всички мостове към Сирия, тя се изолира.

Турция живееше и ще живее още доста време в съседство с военни действия.

*От умерен ислямизъм към радикален ислямизъм: Политиката на Партията на справедливостта “Башар ал-Асад трябва да си отиде на всяка цена” създаде убеждението по цял свят, че Турция поддържа радикалните ислямисти.

Ще отнеме време този имидж да се промени, въпреки увеличените усилия от страна на правителството да затвори границата за преминаване на радикални ислямисти.

Антизападната реторика на Ердоган, критикуваща Запада затова, че е останал индиферентен към страданията на мюсюлмани, засили убеждението, че Турция следва ислямистка външна политика, а не светска.

*Идеологически обоснована външна политика и включване към регионални конфликти: Партията на справедливостта казва, че е подкрепила стойностна външна политика, но това се възприема като край на светската външна политика и посягане към сунитската идеология.

Реакцията на Партията на справедливостта /AKP/ на преврата срещу Мюсюлманските братя и отказът й да установи отношения с военната администрация в Египет засили това убеждение.

Сега Турция "се радва" и на имиджа на страна, която следва сектантска политика.

*Сериозни спадове в двустранните отношения: Няма посланици в Израел, нито в Египет (и във Ватикана-също, от известно време!), докато отношенията й със САЩ остават на историческо дъно, а отношенията й с ЕС са в застой.

April/16/2015

Превод Силвия Грозева.
Статията се публикува със знанието на автора.

Четете още независими мнения и коментари от Блога.