Индексите на мизерията на MENA, историята на икономическия провал - от Стив Ханке

От Стив Ханке

Публикувано тук, 11 март 2015

В моя индекс на мизерията изчислявам рейтинга на всички страни, за които има съответните данни.

Индексът на мизерията - проста сума на инфлацията, лихвите по заемите и нивата на безработица, минус годишния ръст на БВП на глава от населението - се използва за класация на 108 страни по света.

Долната таблица е извадка от всички Близкоизточни и Североафрикански страни /MENA/, представени в глобалния индекс на мизерията.

<sup>/Графика: Стив Ханке, източници: БВП, инфлация и безработица от МВФ; лихви от Economic Intelligence Unit и Световната банка; изчисления на проф. Стив Ханке, университет Дж. Хопкинс.
Бележки: Джибути, Ирак, Ливан, Либия, Мавритания, Оман, Тунис и Йемен нямат необходимите данни за изчисление на индексите им на мизерия за 2014.
- Средната стойност на индекса на мизерията е 22,045
Методология: Индекс на мизерията=инфлация /в края на годината/+лихви по банкови кредити+безработица - актуален % на изменение на БВП на глава от населението/</sup>

По-високи нива в индекса на мизерията означава, че страната и нейните показатели са по-ниски. Това наистина е списък, който не искате да оглавявате.

Сирия и Иран са били най-нещастните страни в региона. Войната и санкциите взеха своето. Бахрейн и Кувейт са на другия край на спектъра, с нисък /разбирай добър/ показател в индекса на мизерията.

Два пункта си заслужава да бъдат отбелязани, защото са свързани по някакъв начин.

Първо, мнозинството от страните в MENA имат високи нива на индекса на мизерията - над 20.

Тези лоши показателите говорят за структурни проблеми, изискващи сериозни икономически реформи.

Вторият пункт, както показват данните в таблицата, са правителствата от осем страни от MENA, които не са в състояние да изнесат основни данни, нужни за изчисление на индекса им на мизерия.

Това е държавен пропуск и говори за липса на капацитет в изпълнение на структурни икономически реформи.

_{Със знанието на автора.}