Турция би трябвало да покани Швейцария, вместо Азербайджан на Г20 - Инанч

От Барчин Инанч, в-к Хюриет

Публикувано на 10 февруари 2015

Турция и Швейцария никога не са били най-добри приятели в годините преди 2000г.

По време на управлението на Партията на справедливостта и развитието отношенията започнаха да придобиват противоречив курс с възходи и спадове. Решението на швейцарския парламент от 2003 да признае арменската трагедия от Първата световна война като геноцид, въпреки несъгласието на правителството, не се хареса на Турция.

Арменският въпрос се превърна в още по-голямо главоболие между двете страни, когато Догу Перинчек, турски политически активист, който неведнъж заявява по време на посещенията си в Швейцария, че трагедията от 1915 не е геноцид, бе обявен за виновен от швейцарския съд през 2007. Турското правителство отмени посещенията на швейцарски министри, включително министъра на външните работи Мишлин Калми-Рей.

Интересно, че същата година, 2007, Швейцария се превърна в ключов фактор за помирението между Турция и Армения. С посредничеството на Швейцария Турция и Армения подписаха през 2009 историческите протоколи за нормализиране на отношенията си. За съжаление протоколите все още не са изпълнени, но това не се отрази на добрата атмосфера между Анкара и Берн. Всъщност през 2011 Мишлин Калми-Рей, която стана президент на страната, посети Турция и като жест на добра воля бе поканена да говори пред срещата на посланиците в Анкара. Тогава случаят на Перинчек бе вече обсъждан от Европейския съд по правата на човека (ECHR).

Опасявайки се, че съдебният процес може да се превърне в решение дали арменските убийства са били геноцид или не, Анкара първоначално не бе особено щастлива от решението на Перинчек да се обърне към съда в Страсбург. Да не забравяме и че Перинчек беше (дълго време след като отнесе въпроса пред ECHR) осъден в рамките на делото срещу Ергенекон, по обвинения в заговор за сваляне на правителството. По-късно той бе освободен.

През 2013 ECHR реши в полза на Перинчек и постановявайки, че Швейцария е нарушила свободата на словото. Това бе историческо решение. Първо, защото изпрати ясно послание на тези страни, които предприеха стъпки или планираха да криминализират отричането на (арменския) геноцид.  Второ, въпреки че не се произнесе дали арменското клане е геноцид, подчерта факта, че това е проблем, който се дискутира– от това, разбира се, арменците изобщо не бяха щастливи.

Сигурна съм, че на този етап, дълбоко вътре в себе си турската държава е благодарна на Швейцария и Перинчек за този резултат. Вероятно Швейцария дори е очаквала да бъде възнаградена от Турция за този неочакван ефект; например да бъде поканена на срещата на Г-20 като специален гост, когато Анкара се готви да поеме председателството през 2015.

Но Швейцария ядоса Анкара, противопоставяйки се на решението и делото бе отнесено към Горната камара на ECHR за окончателна присъда. Интересно, въпреки реакцията на Анкара, научих, че Швейцария е била сред редица други страни, които са желаели да бъдат поканени от Турция на срещата на Г-20. Според процедурите на Г-20, президентството може да покани (освен постоянните членове) страна, която смята за много близък приятел и очевидно в случая на Турция това е Азербайджан.

Все пак като турска нация би трябвало да сме благодарни на Швейцария за това, че напомни на турската държава значението на свободата на словото. Защото по ирония, докато Партията на справедливостта и развитието е силно критикувана за слабите си постижения в областта на свободата на словото, представителят на турската държава подчерта значението на свободата на словото в обръщението си пред Горната камара, проведено миналата седмица.

Турският пратеник в Страсбург припомни предишно решение на съда, което обявява, че “мненията, изразени по тези въпроси от едната страна може понякога да обиждат другата страна, но […] демократичното общество изисква толерантност и широта на възгледите пред противоречиви изкази.”

Бих искала управляващите елити на Партията на справедливостта на развитието да бяха в съда в този ден. Но отново, доколкото става дума за ръководителите на Партията на справедливостта и развитието, демократичните ценности се припомнят само когато отговарят на техните интереси.

Февруари/10/2015

Публикува се със знанието на автора.