Моралът е единствената печеливша дясна политика

Днес Реформаторският блок подписа коалиционно споразумение с партия, чийто лидер до преди дни не приемаше за премиер, защото бил мутра, и влезе в правителство, в което (бивш?) комунист ще е вицепремиер. Така „дясната" коалиция загуби поне до края на този парламент правото да говори за морал в политиката. Никакви оправдания със сложната политическа ситуация и нуждата да бъде избегната тоталната разруха на държавата не могат да променят този неоспорим факт. Нито пряко произтичащият от него: следващото управление ще е ляво, защото ще е „консенсусно". Писах по темата преди изборите, няма да се връщам сега пак - http://bgonair.bg/blog/2014-10-02/natsionalniyat-konsensus-obricha-balgariya-na-lyavo-upravlenie-kalin-manolov .

Новото, което имам да кажа на лидерите на реформаторите е, да не бъдат поне лицемерни, щом не могат да бъдат морални. А те със сигурност не могат да бъдат морални, защото дълбоко в себе си вярват, че моралът не е предназначен за политиката; че политиката не би издържала нито един морален тест; но че това не е проблем, защото на политиците трябва да се гледа като на търговци, а не като на герои. Героят може да те подведе, но търговецът - никога, ако имате взаимни интереси.

Това отношение към морала в политиката бе родено през 1990 г., на т.нар. Кръгла маса. Тогава се изкова и понятието „национален консенсус", което замени марксизма/ленинизма. Политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Всяко следващо от изредилите се през последните 25 години дузина правителства бе с все по-неограничена власт, по-необвързано с политика, и по-неограничавано от идеология. Всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм".

Всъщност днешният интелектуален и политически елит на България – и в ляво, и в дясно - познава само комунистическия идеал. Левите вече не се опитват да го постигат чрез диктатура на пролетариата и класова борба, а чрез социалната държава. Десните, дори да не им пригласят, не им се противопоставят - просто защото нямат свой проект за бъдещето. А нямат, защото за да имаш проект за бъдещето, трябва да имаш твърд набор от принципи - тоест, да имаш морал.

Политиката се базира на идеология – тоест на система от ценности и идеи, която освен да обясни обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия. Ценността не е вътрешно присъща, тя не се намира вътре в обектите. Тя е вътре в нас; това е начинът, по който човек реагира на условията на средата си. Ценността не се състои в думи и доктрини. Тя се отразява в човешкото поведение. Питайте Лукарски.

Без идеология не може да има морал. Но без философия не може да има политика, тъй като политиката е дял от философията. Тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст. Така че не очаквайте от бъдещото правителство не само да демонстрира морал. Не очаквайте изобщо да прави политика!

Драмата на партиите в България е преди всичко морална и след това организационна и личностна. Не се решава с механични коалиции. Решава се с връщане на ценности и добродетели в обществото.

Засега бягството от морала в политиката е печеливша стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който ще постулира хората да не разчитат на държавата, а да се оправят сами в живота. Този морал обаче ще бъде наложен от гражданите.
Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани. Тогава ще се роди и автентичното дясно в България.