Биеналето на дизайна в Истанбул - Барчин Инанч

Барчин Инанч

barcin.yinanc@gmail.com

Барчин Инанч пише за вестник Хюриет

Статията е публикувана тук на 28 октомври 2014.

"Какво бихте искали за основно, стек, сьомга или печени скакалци" - пита ме сервитьорът. Не бях яла преди това скакалци, но не можех да се реша. "Трябва да помисля. Може ли да вземете другите поръчки и да се върнете след това при мен", попитах. Сервитьорът ми каза, че само един човек все още не е поръчал.

Нямаше време за мислене, а и първоначалният ми инстинкт беше да опитам нещо ново, затова казах "скакалци". Сервитьорът едва бе тръгнал към кухнята, когато си представих това същество и го повиках :"Чакайте, размислих". Докато той си записваше, аз отново промених поръчката си.

Казах си: "Защо не? Когато ходих в Япония опитах всичката храна, която не бях яла преди. Не съм вегетарианка, ям всякакви други животни. Бих живяла в страна, където ги ядат. Може да попадна сама на пустинен остров, където са останали само скакалци. Защо да не опитам?".

Точно това иска да направите Биеналето на дизайна в Истанбул, което се провежда за втори път: да питате, спорите и да се опитате да стигнете до край.

"Хората очакват да видят различни дизайнерски предмети, когато мислят за биенале на дизайна", каза Бюлент Ечжачъбашъ, председател на борда на директорите на истанбулската Фондация за култура и изкуства /IKSV/ на група журналисти миналата седмица на обяд, включващ скакалци в менюто, добавяйки, че биеналето няма за цел да показва странни дизайни.

"Биеналето показва най-крайни идеи" Те искат да започне дебат и да се спори. Някои се оплакват, че не разбират- Тези, които не могат да разберат и тези, които не могат да бъдат разбрани са еднакво прави. Но това е природата на биеналетата", каза Ечжачъбашъ.

Точно тази природа на биеналетата мотивира IKSV да реши да организира именно биенале по дизайн, когато започнали да търсят как да допринесат към една платформа, която би могла да подкрепи оформянето на политиките в тази област.

"Избрахме най-трудното, опитвайки се да организираме биенале. Отнема две години да го подготвиш, изисква и сериозни интелектуални усилия да го реализираш", казва Ечжачъбашъ.

Успехът и интересът, предизвикани от първото биенале на дизайна в Истанбул според Ечжачъбашъ са надхвърлили очакванията и това според него е накарало IKSV да се цели още по-високо. "Биеналетата на дизайна в Истанбул трябва да заемат мястото си на глобалната карта на дизайна. Нашата цел е да ги поставим в календара на тези, които оформят световния дизайн", каза той.

Проекти от 200 дизайнери

Вдъхновено от френския поет Пол Валери, второто биенале, с мото "Бъдещето не е това, което беше" ще представи 53 проекта от 200 дизайнери от двайсетина страни.

Докато проектите са насочени към бъдещето, те ни говорят много за настоящето.  Настоящата глобална тревога за недостига на храна явно са се отразили на някои от дизайнерите на бъдещето като проекта на Мансур Урасана, Лепсис: Изкуството да отглеждаш скакалци. Воден от нуждата да направи нещо с глада, пред който е изправено нарастващото население на планетата, живеещият в САЩ дизайнер, израсъл в Западна Африка предлага нов кухненски уред, предназначен да осигурява високопротеинов източник на храна, отглеждан по енергийноефективен начин.

Отворено за посетители между 1 ноември и 14 декември 2014, основният център на биеналето е гръцкото основно училище Галата. Понеже е с безплатен вход, организаторите са убедени, че ще дойдат повече хора. Дениз Ова, директор на биеналето, очаква броят на посетителите да се удвои спрямо първото биенале, посетено от 45000 души.

Зои Райън е куратор на второто Биенале на зидайна в Истанбул, което включва различни прояви като панелни дискусии и филмови прожекции. Около 66% от бюджета на биеналето се осигурява спонсори като Arçelik, Doğuş Grubu, Bilgili Holding, ENKA Vakfı и VitrA. 18% от бюджета е осигурен от държавни институции като фонда за реклама на министър-председателя.

Някои дизайни може би не са толкова далеч напред. "Както си говорим сега, това, което казваме може би е вече история", казва Ова.

Възможно е хранилката за скакалци Лепсис да се превърне в задължителен домакински уред, както фурната.

Петима сред десетината журналисти поръчаха скакалци по време на обяда - незначителен брой за страна, по-скоро традиционалистична в кулинарните си вкусове.

Накрая обаче аз все пак не ядох скакалци, а нещо друго; оказа се трик на екипа на IKSV, които винаги остават изобретателни, дори и когато трябва да привлекат внимание.

28 октомври 2014

Публикува се с разрешението на автора.