Идеологическата борба на съвременния етап - Калин Манолов

От  четвърт век, откакто „падна“ комунизма, в България не се води война на идеи. Крайно врем е да избухне. Не по-малко наложително е всеки мислещ човек да вземе страна в нея. И ако вземе правилната (тоест, дясна) страна, този човек и всички мислещи като него, ще  е морално задължен  да разгласява широко принципите, същността, историята и моралното значение на капитализма. За да осъзнае българското общество, че основният и най-важен политически въпрос на България продължава да бъде: капитализмът срещу социализма, или Свободата срещу робството. За да бъде убедена по-голямата част от обществото да направи своя избор в полза на Свободата.

Наистина, на всички избори от 1990 г насам, една трета от пълнолетните българи гласуват за комунистите или техни клонинги. Но те не избират социализма/комунизма, защото е морален или изгоден. Избират го, защото им е познат. Тези хора - възрастните, бедните, мързеливите, неграмотните и социално слабите, фалшивите интелектуалци, които не могат да продадат интелекта си на пазара, защото е оскъден, фалшивите капиталисти, фалшивият пролетариат - се страхуват от непознатото, не приемат предизвикателства и не поемат рискове, защото не могат да се справят с тях. Те искат времето да спре.

Но времето не спира. След един продължителен и тежък период на изолация и тоталитаризъм, след друг също така продължителен и тежък период на преход, значителна част от българското общество отново вижда в идеите на свободата шанс за по-успешно и по-бързо развитие на страната. Развитие, основано на прозрачност в политиката, на частна собственост, ниски данъци, свободни пазари и конкуренция в икономиката, на децентрализация на властта, на свободен избор за хората. Основано върху  либертарианските идеи.

Либертарианството никога не е било само икономическо учение. То е политическа философия, която винаги е уважавала индивида, вярвала е в неговите способности да взема мъдри решения за своя собствен живот, и е била враждебна към готовите да използват насилие, за да получат каквото искат. И като всяка философска система има свой етичен кодекс - набор от ценности и идеи. Без етичен кодекс не може да има политика. Политическият проект на либертарианството е капитализмът: единствената социална система, която свързва в едно индивидуалните права, ограничената държавна намеса и политическата, интелектуалната, и икономическата свобода.  Моралът на капитализма е рационалният егоизъм, според който човешкото благо не изисква човешки жертви, а рационалните интереси на хората не влизат в конфликт, тъй като всеки дават ценност, за да получи ценност в замяна.

Може да звучи абсурдно, но днес преобладаващите тенденции в света отразяват либертарианските идеи. С още по- голяма сила ще бъде така утре. Даже и при леви управления държавата вече не може да функционира като агенция за благотворителност. Данъчната тежест, необходима за поддържане на огромните социални програми, е непосилна за икономиката. Социалните държави не могат повече да бъдат поддържани и трябва да бъдат радикално реформирани.

Никой не може да избягва пазарите, ако иска да не остане встрани от феноменалния икономически растеж, който те и технологичната революция създават.  Но пазарите не могат да съществуват без основните морални норми, права и задължения като частната собственост и свободната размяна. Много икономисти неправилно ги обясняват в светлината единствено на тяхната предполагаема „ефективност”.  Това не е достатъчно.  За да са равностойни противници на етатистите във войната на идеи, привържениците на свободния пазар и неговият политически проект - капитализма, трябва да изоставят дългогодишната практика да го защитават единствено на базата на неговата  ненадмината и неоспорима икономическа ефикасност. Сега капитализмът се нуждае от морална защита. Има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден.

Засега моралната зашита на капитализма е с нисък рейтинг, но с положителна перспектива. Все повече – особено млади! – българи разбират, че свободният пазар е повече политическа и нравствена, отколкото икономическа реалност. Че създава консенсус около определени морални очаквания: споразуменията трябва да са обвързващи, сделките – честни, обещанията трябва да се изпълняват, а който ги наруши, да си носи отговорността. Че тези идеи имат положителни социални последици далеч отвъд сферата на търговията.

 За да преценим доколко ефективно свободният пазар укрепва нравствеността, е достатъчно да хвърлим поглед върху икономическите системи, които я подкопават. Навсякъде, където е изпробван комунизмът, той е довел не само до корупция и нискокачествени продукти, но и до страх, апатия, невежество, потисничество и всеобща липса на доверие. Съветският съюз и комунистически Китай банкрутираха и морално, и икономически. На път да ги последва е и западната социална държава, която обезсърчава новаторството и възнаграждава зависимостта, ерозира нравствената същност на пазара и поощрява хората да стават мързеливи и зависими от държавата за неща, които могат (и би трябвало) да вършат сами. В обществото на свободния пазар, където свободата се поставя над всичко, индивидите са склонни да бъдат далеч по-творчески и новаторски. Когато хората са свободни да преследват собствения си интерес, да използват свободно умовете си за подобряване на собствения си живот, те са невероятно продуктивни.

Капитализмът е успешен, но не е идеален. И слава Богу: изграждането на идеални общества - тоест, неспособността да се признае човешкото несъвършенство, винаги завършва или с установяването на теократични или авторитарни режими, или с неистова анархия. Но за тези, които признават правото на човека да греши, и които искат да увеличат съвкупното индивидуално щастие, най-добрият начин е да съчетаят свободният пазар с политическата свобода.

Би трябвало в общество, преживяло комунизма, да има консенсус върху това. В българското няма. Като знам обаче, че разбираме „националния консенсус” като забрана на споровете и конфликтите изобщо, по-добре да има война на идеи!
Привържениците на свободата обаче не трябва да я водят чрез заклеймяване на противниците си. Те трябва да си дадат сметка, че макар да загубиха Студената война, комунистите печелеха повечето битки в нея, защото имаха дързостта да бъдат утописти. Това им спечели подкрепата на интелектуалците и влиянието върху общественото мнение, и за по-малко от век ги докара на власт. Четвърт век по-късно в немалка част от света това отново започва да се случва.

А не трябва. За да го защитят ефикасно, привържениците на капитализма в България трябва да направят точно това, в което противниците им ги обвиняват: да напишат своята либерална Утопия. Програма, която не съдържа някакъв вид разводнен социализъм, не е прекалено практична, и не се ограничава до политически възможното днес.

 
Либертарианството може да предложи нейната рамка - хиляди версии на утопии, изгодни на различни хора. Доброволно създадените от тях общности ще могат да създават свои  правила; правният ред на цялото общество ще наказва само нарушенията на правата на другите и ще изисква никой да не бъде принуждаван да се присъединява насила или да дава собствеността си на която и да е общност.

Как да стане това? Като намалим и децентрализираме държавата, напълно зачитайки правата на всеки отделен човек. Така ще създадем общество, основано на индивидуална свобода, и характеризиращо се с мир, търпимост, общност, благоденствие, отговорност и прогрес.
Кога? Когато спечелим идеологическата битка, която нарекохме война на идеи. Което значи: когато отворим очите на огромната маса безпомощни и объркани млади хора и в университетите, а и в цялата страна, че капитализмът е за младите: на години и по дух, които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.

 С лошите идеи не можем да се борим по друг начин, освен с по-добри идеи. Който не разбира това, е обречен да (се) загуби.