Лилия Мустакова: Взех правилното решение да се върна в България

Новините ON AIR имат ново лице. Талантливата водеща Лилия Мустакова съобщава водещите информации на зрителите. Колко добре се справя с новите си задачи, показа професионалното ѝ изнасяне на емисиите около катастрофата край Своге на 25 август тази година. Един тежък за отразяване инцидент, който поставя на изпитание много водещи. Мустакова е част от екипа на Bulgaria ON AIR повече от година. Преди да стане лице на Новините ON AIR, е била международен редактор. 

- Лилия, работила си дълго време като международен редактор, зад кадър, защо реши да бъдеш от другата страна – водеща на новините?

- Още от малка мечтаех да съм водещ. Гледах новинарските емисии и виждах колко увереност и сигурност излъчваха хората, които съобщаваха новините. Изглеждаха така, сякаш знаеха всичко, което се е случило по света, и мисля, че точно това ме е впечатлило най-много. Предложението за водещ на Новините ON AIR дойде изненадващо и нямах много време да го обмисля, но го приех, тъй като ми беше детска мечта. Така за един ден смених бюрото на международен редактор с новинарското студио. В началото много се притеснявах да не сгреша нещо, но постепенно придобих увереност. 

- Кое е по-добре и носи повече удовлетвореност – да изготвяш новините за емисията или да ги съобщаваш?

- И двете неща ми носят удоволствие. Предимството на международния редактор е, че всеки ден научава нови неща от всяка точка на света, а това е страхотно за любопитен човек като мен. Като водещ на новините обожавам онази тръпка, която изпитвам при включването на прожекторите. Това е неописуемо чувство, което ме владее по време на целия ефир, защото емисията може да се промени за секунди с някоя извънредна новина. Всичко това е невероятен адреналин. Не може да се сравни със скок с парашут, но за един определен период от време аз съм там и трябва да съм готова за всичко. 

- Учила си медиен мениджмънт в Лондон. Защо не остана да работиш в чужбина, а потърси реализация в България?

- Лондон е прекрасен град. Динамичен, вълнуващ, красив и пълен с приключения. Прекарах там почти пет години, но така и не се почувствах у дома. Семейството ми, приятелите ми, всичко, което познавам и обичам, е тук – в България. Когато завърших, съвсем импулсивно си купих еднопосочен билет за София. След това имаше период, в който дълго мислех дали не допускам грешка, дали съм взела правилното решение. Върнах се в България без никакъв план, но нещата се наредиха. Сега от дистанцията на времето знам, че съм взела правилно решение, което не бих променила на нищо на света. Мисля, че в България има много възможности за младите хора, просто трябва да са готови да ги потърсят. Живеем в прекрасна страна, в която има и доста проблеми, но ако всички се откажем от нея и предпочетем да допринасяме за развитието на чужди държави, кой ще помогне на развитието на нашата? Затова смятам, че младите хора трябва да се връщат в България и се радвам, че все повече хора го правят. 

- По време на обучението ти във Великобритания си участвала в редица благотворителни прояви, помагала си на бездомни хора. На какво те научи това?

- Докато учех в Лондон, бях доброволец в един от местните приюти за бездомни хора. Мъката и отчаянието, с които се сблъсках там, не могат да се опишат с думи. Запознах се с хора, които са загубили всичко в живота си – било то заради алкохол и наркотици, грешни инвестиции или предателство. Историите им ме накараха да ценя това, което имам тук и сега, защото то може да бъде загубено във всеки един момент. Работата ми с хората в приюта ме научи, че трябва да бъда силна и да се боря за нещата, които искам да постигна. Може да звучи като клише, но е така. Често си спомням историята на едно момче от приюта, която ме кара да вярвам, че когато човек иска нещо много силно и се бори за нещо, рано или късно, усилията му ще бъдат възнаградени. Това 18-годишно момче нямаше семейство, дом и пари, но имаше нещо много важно – големи мечти. Искаше да стане актьор и ден след ден полагаше усилия, за да превърне мечтата си в реалност. Всяка сутрин излизаше в 5 часа и се прибираше в полунощ. По цял ден ходеше по кастинги, търсейки късмета си. Няколко месеца по-късно спечели роля в постановка в един от най-големите театри в Лондон. 

Цялото интервю може да прочетете в Успелите