Доц. Георги Лозанов: Журналисти и лекари трябва да имат специална защита

- Доц. Лозанов, цялата страна е шокирана от зверското убийство на тв водещата Виктория Маринова от русенска телевизия. Винаги, когато загине журналист, става дума за по-високи наказания срещу посегателството на свободата на словото, въпреки че понякога това се оказват битови убийства. Вие смятате ли, че са необходими такива по-високи санкции?

- Отдавна настоявам журналистите да са обект на специална защита, особено разследващите. Както впрочем и медиците, особено от спешната помощ, които обезпокоително често стават жертва на агресия. Засега с такава привилегия се ползват само служителите на реда и е жалко, че именно от техните среди се чу по повод на ареста на колегите от „Биволъ", че журналистите били обикновени граждани и нямали основания за по-големи претенции. Напротив, имат, защото се грижат за правото на информация на всички граждани, както медиците се грижат за правото на живот, а служителите на реда за правото на сигурност. Тези три права са пряко свързани в съвременния свят и от тях зависи оцеляването на човека в него.
Дано в конкретния случай журналистката не е станала жертва на професията си, но обикновено така се оказва. Всичко друго може да е спорен критерий, но когато има убити, бити или дори само заплашвани журналисти, значи че обществото не е в състояние да пази професиите, които пазят правата му.

- Остана ли у нас според Вас разследваща журналистика?

- Имаме разследваща журналистика, но е изправена пред два тежки проблема. Първият е, че ефектът е слаб – онези, които са засегнати, отричат и нещата спират най-често дотук, а журналистическите разследвания са само началото, сигнал, който трябва да задвижи други обществени системи. Вторият проблем е, че заради сложните корпоративни обвързаности в медиите, разследванията трудно влизат надълбоко в нещата. Може да стане, само ако има подкрепа отвън. Не случайно разследването на „Биволъ" вдигна шум стигна до световните медии, тъй като се прави от хора, свързани с международни правозащитни и журналистически мрежи.

- Доколко всъщност според Вас на медиите им липсва критичност?

- На общия терен на медиите има пространства за критични на коментари и разследвания. Но въпреки това, имаме усещането за некритичност, именно защото живеем със съзнанието, че от тази критика не следва кой знае какво.
Освен това има един постоянен паритет в медиите – на всяко критическо мнение веднага се противопоставя друго, което го отрича, омаловажава или измества дебата в друга посока. Така че обществото да живее в смътност, да не се стига до реални вини и отговорности. Да не разбере какъв е коренът на проблема там, от къде идва. Има разлика в свободата на словото на говорещите и слушащите. Свободата на говорещите е да могат да кажат онова, което мислят, а свободата на слушащите е да могат да се ориентират от това, което чуват, да направят своя избор. Същинската свобода на словото е тази на слушащите. Именно с нея сме зле, свобода на говорещите има...

- Проблемът със слушащите, че те трябва да се борят и с ефекта на фейк новините.

- Действително, фалшивите новини правят все по-трудна възможността човек да се ориентира не само в истинността, а и в смисъла на информацията, която достига до него. Фалшиви новини винаги е имало, но някъде около 2016 година те се превърнаха в проблем за самите медии, за способността им те самите не просто да не ги произвеждат, но и да ги различават. Оттогава започнаха и разговора за форми на образование на аудиторията, която да се научи сама да се пази от тях. Тук има един много голям проблем – много от хората пренесоха доверието си, което имаха към традиционните медии и към новите медии, към всякакви интернет платформи, та дори към социалните мрежи. Очакваха по подразбиране, че те ще спазват същите професионалните стандарти. Но фейсбук не е легитимно публично пространство. Фейсбук е разговор на маса, където можеш да кажеш всичко без правила и задръжки и без отношение към общественото мнение. Още по-лошо става, ако този разговор на другия ден го пуснеш в публичните системи за легитимация, каквито са вестникът или телевизията. Кръгът се затворя, защото публичните лица започват на свой ред да ползват социалните мрежи като трибуна, която им дава възможност да общуват с аудиторията без посредничеството и санкцията на професионалната журналистика.

Цялото интервю прочетете ТУК