Като „Стадо говеда“

През последната седмица съставянето на правителство с мандат на реформаторите се прокламираше като единствен начин да се предотврати връщането на БСП и ДПС на власт. Защо днес никой не коментира провала на този опит като прелюдия към вкарването на БСП (а индиректно – и на ДПС) във властта от ГЕРБ?

Нито БСП, нито ДПС могат да дойдат самостоятелно на власт,

та се наложи ГЕРБ да им помогне. Дали когато нелепо предизвика предсрочните избори Борисов не знаеше, че без тях правителство догодина не може да се състави? Напротив, чудесно знаеше това. Следователно е искал съвместно управление с БСП – или са му го поискали от Кремъл и той не е могъл да откаже. Нищо чудно да го е благословила и Меркел, която вече цял мандат е в голяма коалиция със зелени и социалдемократи. И върши големи поразии.

Накратко: в провала на съставянето на правителство от Реформаторския блок или каквото е останало от него, нямаше грам идеология. Само вътрешни интереси и външни влияния.

Но…всяко зло за добро. Дори да се беше оказало възможно, „дясното обединение“ нямаше да бъде печелившо. Това може би е драма за апаратите, но не и избирателите. Поне за част от тях

по-важният въпрос е дали дясното обединение е нужно.

Краткият отговор е: с тези политици – не! От падането на правителството на Филип Димитров насам те нито веднъж не постъпиха морално, почтено и справедливо. Нито когато бяха на власт, нито когато бяха в опозиция; нито когато бяха в СДС, нито след като го напуснаха. Защо да вярвам, че ще бъдат такива сега? Защо да очаквам, че ще бъдат разумни, почтени и справедливи, тоест, че ще правят истинска дясна политика заедно с други подобни на тях десни политици, след като не са я правили сами? Защо да се надявам, че тепърва ще бъдат морални и честни, когато благодарение и на техните усилия политиката фаворизира нечестните?

Нямам основания за това. Следвателно дясното обединение между тези партии, начело с тези лидери, на тази основа, с тези послания, е ненужно на десния избирател. Още по-малко е въпрос на живот и смърт. Поне не на тези на избирателя.

Разбира се,

разговор за морала в българската политика си струва да се води.

Колкото дълго трябва – и в ляво, и в дясно, и в центъра, доколкото в България останаха политически посоки въобще. Но драмата на партиите в България не е морална. Тя е идеологическа, организационна и личностна. Не се решава с механични коалиции. Още по-малко – с връщане или генериране на ценности и добродетели в обществото. Това не е работа на политическите партии. Не е работа дори на политиката. Работа е на философията –  само в политиката, базирана върху философия, има морал. И както има лява и дясна политика, така има и ляв и десен морал. „Общото благо» служи за морална обосновка на социализма, индивидуалният просперитет – на капитализма. Моралната идея при социализма е, че индивидът е длъжен да се жертва в името на общото блато; моралната идея при капитализма е, че  индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро. Индивидуалният просперитет е цел при капитализма, общото благо е следствие.  При социализма е обратното.

Засега моралът на голяма част от обществото е ляв:

повечето българи разчитат на държавата. Лявото ще бъде по-силно, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който постулира, че хората трябва да се оправят сами в живота. Този морал обаче ще бъде наложен от гражданите. Когато се появят достатъчно граждани с такъв морал, ще се появяват и политици, готови да го спазват, за да бъдат избрани. Тогава ще се роди и автентичното дясно в България.

Но засега верността към принципи и идеи, с които кръгове в ГЕРБ и РБ обясняваха желанието или съпротивата си да се коалират помежду си, прикриват други сметки и интереси. Преди лидерите им да кажат какви, само твърдите електорати ще вървят след тях.

Като „Стадо говеда“.

Анализът е публикуван в блога за свободен капитализъм Libertarium.net.