Десет неща с Ирина Белчева

Водещата на "Днес в събота" и "Днес в неделя" разкрива откъде черпи вдъхновение, какво бъдеще вижда за медиите в България, важна ли е добрата репутация на всяка цена и още много любопитна информация в интервю през Бояна Петрушевска, списание 36.6.

Позитивна личност като теб би трябвало да черпи вдъхновение отнякъде. Какво те зарежда емоционално и физически с енергия?

Старая се да съм позитивна и да приемам случващото се около мен с усмивка, но не ми се получава винаги… Важното е да съумееш да изкараш негативното бързичко, да си поемеш дълбоко въздух и да си кажеш - “аз съм професионалист и трябва да се справя с това” и да продължиш с усмивка. Интересното при мен е, че се зареждам с работа - когато имам интересен гост, тема, която ми е на сърце, обичам да се “гмуркам” в информация и да бъда добре подготвена. Срещите с хората, които гостуват в предаването, са сами по себе си истинска емоционална батерия. После пък предаването да стане хубаво, гостът да е доволен… получава се един затворен кръг. Извън работата, много ме зарежда писането, ездата и нищоправенето с любимия човек - ей така, да обикаляме града с мотопед и да се радваме на “тук и сега”.

Хората са свикнали да те виждат на екран и денят на голяма част от тях започва с твоето предаване. Как обикновено започва един твой ден, имайки предвид забързаното ти ежедневие?

Честно да си кажа, в един момент не знам кога започва и кога свършва денят… има мигове, в които всичко сякаш се слива. Няма да изненадам никого, ако кажа, че започвам деня си с кафе… в телевизията без него не се оцелява! Пия по няколко, бързам за фризьор, грим, чета сценарии в движение, пращам мейли - човек ако ме види, ще си помисли, че пътува цял цирк - вечно носеща цял арсенал от вещи. И макар за много момичета това да звучи като приказка, в действителност е много изтощително. Понякога си мисля - не може ли да сме гримирани и фризирани постоянно и да не се налага тази загуба на ценни минути? Доста други неща бих могла да свърша в това време. Но, в крайна сметка, всичко е в името на това зрителят да получи най-доброто, на което сме способни.

Наскоро си била гост-лектор във Факултета по журналистика към Софийски университет. Какво е твоето мнение за "бъдещето" на медиите в България?

Би било твърде смело, ако дам оценка на всички медии в България, а и няма как да имам поглед над всичко, което се случва, защото едно е да гледаш отстрани, а съвсем друго - да си в “кухнята”. А и в крайна сметка медиите са съставени от хора и те са ключовият елемент в уравнението. Грижа ме е за бъдещите ни “наследници” - онези, които ще бъдат човешкият фактор в медийната среда. Много искам да бъдат мислещи хора, ясно защитаващи позицията си. Вярващи в правдата и истината. Смели. Такива хора ни трябват, за да има и такива медии. Силно вярвам, че ще се случи, но е нужно време, нужно е и ние да даваме пример. Надявам се, поне мъничко, и аз да съм дала своята лепта в тази посока.

В блога си имаш тема за най-щастливите нации в света. Българите, за съжаление, сме на дъното на класацията. Какво според теб трябва да променим в мирогледа си, за да наклоним везните в обратната посока?

Трябва да спрем да се оплакваме. Трябва да спрем да очакваме някой друг да ни оправи живота. “Дела трябват, не думи” е казал Васил Левски и аз силно вярвам в това. Като виждаш, че градинката пред блока е занемарена - не мрънкай, че общината не си върши работата, ами иди и посади едно цвете. Бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Имаш ли 5-годишен план с цели, амбиции и неща, които искаш да постигнеш?

Категорично не. Не робувам на крайни срокове и никога не правя нещо на всяка цена. Следвам правилото, че ако нещо трябва да стане - ще, ако ли не - значи просто не е трябвало. С годините си дадох сметка, че това е правилният начин да приемаш нещата от живота, защото хабиш по-малко нерви и всичко става много по-естествено.

Живяла си на много места - Холандия, Франция, Англия. Какви са твоите впечатления от здравеопазването в Европа? (независимо дали базирано на личен опит или споделено мнение на познат)

Слава Богу, не ми се е налагало да опознавам добре системата. От двата случая, в които ми се е налагало да потърся медицинска помощ - веднъж в Холандия, веднъж в Англия - бях впечатлена. В Холандия системата е желязна - лекарят се обажда в най-близката аптека, оттам ти звъни фармацевтът и накрая си получаваш лекарствата в пощенската кутия. Без бюрокрация, без излишно ходене по мъките и преди всичко - съобразено със състоянието ти. Гледам ги българските пенсионери - милите едва вървят, а ги карат да обикалят за разни заверки, рецепти и какво ли не. Не е нужно да откриваме топлата вода - хората вече са го измислили. Просто да вземем пример.

Социалните мрежи несъмнено са силен маркетингов и рекламен инструмент. Какво според теб обаче е влиянието им върху подрастващите и какъв трябва да е подходът на един родител по темата?

Ние живеем в социалните медии и в това няма нищо лошо - такова е времето и не можем да го отричаме или да бягаме. Относно възпитанието на децата - не е необходима забрана, просто контрол. Най-много ме е страх подрастващите да не загубят умението да общуват лице в лице. Защото това е основополагащо за бъдещето им развитие във всяка една област.

Като специалист в PR-a и рекламата си по-наясно от всеки с брандирането и изграждането на добро име. В ежедневието си трябва ли човек да гради на всяка цена добра репутация или да бъдем малко над нещата?

Със сигурност добрата репутация е ключова. Връщам се на лекцията пред студентите във факултета по журналистика - дадох им най-ценния съвет, който съм научила до сега, и много се надявам да са ме чули. А именно - в днешно време градите името си още с раждането. След това всяка ваша стъпка може да бъде проследена в интернет. Всичко, което правите, може да бъде намерено. Внимавайте - не знаете един ден дали няма да искате да се кандидатирате за президент, например. Не се замисляш за тези неща, когато си млад, но после започваш да внимаваш. Раждаме се и умираме с едно име и то, повярвайте ми, е едно от най-ценните ни неща. Така че, няма как да си над нещата, когато става въпрос за твоето име.

Цялото интервю търсете в списанието.