Димитър Кьосемарлиев за идеалния кадър и любовта към професията

Фоторепортерът Димитър Кьосемарлиев се занимава с фотография от 25 години. Хваща в ръце първия си фотоапарат като ученик в Техникума по полиграфия и фотография (днес НПГПФ) през 1994 година. Професионалната си кариера започва да гради през 2000 г. и досега е работил за много всекидневници, седмичници и онлайн издания. В момента е фоторепортер на една от големите медийни групи у нас - Investor Media Group, и следи всички важни събития в страната.

Разкажи ни за себе си. Как се зароди страстта ти към фотографията и кога реши да се насочиш към репортажното снимане? Какво те привлече в професията фоторепортер?

Започнах да снимам още в средното си образование през 1994 година и не съм спирал. Репортажната фотография се оказа ниша, в която да се реализирам професионално. Искаше ми се да се занимавам с пейзажна фотография и да снимам природа, но навремето нямаше как да се издържам от това. Започнах като фоторепортер във всекидневник през 2000 година и от тогава съм сменил доста редакции.

Какво представлява един твой работен ден?

Планирането започва още от предишния ден. Началото на всичко е да се разберат събитията, които ще трябва да се отразят. Приоритетно се избират събития в зависимост от тяхната важност, актуалност и това дали са отразявани системно. Търсим нещо уникално. Работата изисква да съм информиран постоянно за новите неща, които се случват. Фоторепортерът трябва да вкара в снимката си всички елементи от новината, която ще илюстрира. Снимайки събитие, той трябва да слуша и асимилира информацията от него. Докато се снима, трябва да се мисли, а не просто да се натиска спусъкът.

Какви са най-големите предизвикателства пред репортажния фотограф? Какво търсиш в кадрите си, за да знаеш, че си свършил работата си добре?

Предизвикателството е да намериш нещо, което не е тривиално за зрителя. Искам не просто да регистрирам събития, а да създавам кадри, които да карат хората да се върнат към тях отново. Ключови са улавянето на мимики, жестове, правилна композиция. Това е нещо, което се получава рядко и трудно, но все пак се случва.

Цялото интервю може да прочетете в webcafe.bg