Текст БОЙКО ВАСИЛЕВ*
Този път той не е с перфектен костюм и папионка, както на всички снимки. Не е първият съветски премиер на Украйна; дипломираният медик от Берлин, Цюрих, Нант и Монпелие; приятелят на Лев Троцки, Роза Люксембург и повечето интелектуалци на Румъния и България. Той е само един затворник на 68, а екзекуторите от НКВД го водят на разстрел.
ДЕНЯТ Е 11 СЕПТЕМВРИ 1941; 75 години оттогава. Войските на Вермахта наближават Орел. Сталин е изготвил специален списък: дойдат ли германците на еди-колко си километра, тези и тези да се разстрелят. 68-годишният затворник е на челно място в листата на смъртта - и не само заради забележителната си биография. Още четвърт век по-рано са го нарочили за германски агент.
Това не е първият спор на Кръстьо Георгиев Станчев с историята. Да почнем с решението му да вземе фамилия, прославена от друг - от славния му вуйчо Георги Сава Раковски - за да се превърне по неизбежност в другия Раковски. По-късно ще промени и първото си име на “Християн”. За света обаче вторият Раковски е по-познат от първия. За жалост малцина българи заслужават да бъдат наречени “световни личности”. Д-р Кръстьо Раковски е един от тях.
Роден в Котел, той отрано се свързва с Румъния, защото баща му купува земя в Мангалия, Северна Добруджа. Като студент в Женева се запознава с Георгий Плеханов и става социалист, един от основателите на румънската и българската социалдемокрация. Защитава моряците от броненосеца “Потьомкин” (онзи от филма на Айзенщайн), за което има неприятности. На румънската държава й писва и му взима имота.
КАКТО МНОЗИНА ОТ ПЪРВИТЕ СОЦИАЛИСТИ, той е достатъчно богат, за да си позволи да се бори за бедните - и достатъчно ядосан, за да стигне докрай, до кариерата на професионален революционер. Гонят го от Германия, Румъния, царска Русия. Накрая се свързва с болшевиките. Когато те превземат Украйна, Раковски я оглавява. После приема посланическите постове в Лондон и Париж като понижение, но преговаря за признаването на болшевишката власт.
След като Троцки е разгромен, Сталин низвергва Кръстьо Раковски и го праща на заточение. След това е върнат и реабилитиран, но временно. Отново го изключват от партията и го подлагат на публичен процес. Признава всичко, най-вече това, което не е направил. За да пародира произвола, се самообявява за британски и японски агент едновременно. Сталинските прокурори обаче нямат чувство нито за хумор, нито за обществено мнение. Раковски е съратник на Троцки, открит член на “Лявата опозиция”; следователно - под ключ.
СПОРЪТ НА Д-Р КРЪСТЬО СЪС СТАЛИН е по националния въпрос. Българинът смята, че Украйна (и другите съветски републики) трябва да запазят повече самостоятелност. Сталин е на обратното мнение.
Може би заради това “другарят Христиан Георгиевич” става обект на разни анекдоти. Уж българинът бил измислил прочутите съветски абревиатури (НЕП, ГОЕЛРО, ВГИК и пр.). А Ленин веднъж го поздравил така: “ДУРАК!” (на руски "глупак"). Старият социалист се обидил: “Защо така, другарю Ленин?”. “Няма нищо обидно. ДУРАК означава Доброе утро, Раковский!”.
Архивите обаче пазят по-ласкателни факти. Оказва се, че Кръстьо Раковски молил Дзержински да съхрани Сергей Есенин, който много пиел, но иначе бил най-големият руски поет. Всесилната тайна полиция ЧК задвижила въпроса точно в деня, в което Есенин се самоубил.
ИМА И БЪЛГАРСКИ АНЕКДОТ. Чух го като дете на историческа викторина и за достоверност не гарантирам. Раковски дошъл да убеждава българските тесни социалисти да подкрепят влизането на България в Първата световна на страната на Централните сили. Димитър Благоев го оставил да говори, а после му рекъл (помня как възрастен историк си позволи да нарече основателя на всесилната тогава Партия “пустият му македонски серт”): “Кръстьо, не ми е жал за двата часа, които ни загуби, а за двете стотинки за кафето, което изпи”.
Тук стигаме до най-интересната част от възгледите на Раковски. Подобно на своя бележит вуйчо Георги Сава Раковски, той обича руския народ, но не и руското самодържавие. Със своето писание “Русия на Изток”, д-р Кръстьо става любима мишена на русофилите в България и по целите Балкани.
СПОРЕД РАКОВСКИ НЕ МОЖЕМ да бъдем манипулирани чрез чувствата: “Нима можете да забравите руските жертви за България?”. Но “животът на народите не е търговско счетоводство”. Българският народ погрешно бил приучен да гледа на Русия като своя най-голяма покровителка, а на славянофилите - като най-големи приятели. Не е така, твърди българският социалист. Славянофилите със своя самодържавен инстинкт всъщност всявали вражда между българския и руския народ. България пък трябвало да води национална политика - “а това е противоположно на националистическа”.
Заради тези възгледи Крьстьо Раковски е обявен за германски агент още около Първата световна. Но всъщност като него мислят повечето първи социалисти. За Маркс и Енгелс няма по-голям враг от руския царизъм, помогнал за смазването на “пролетта на народите” през 1848. От техните думи ще се изчервят онези, за които “русофил” и “социалист” е едно и също. Плеханов смята, че “руската външна политика трябва да бъде ограничена”. На това становище са германските социалдемократи, а под тяхно влияние и българските, особено Благоев, заклет враг на руския царизъм. Първите болшевики не правят изключение. И без това сред тях етническите руснаци са малцинство.
НО ОНОВА ЛЯТО НА 1941, когато Раковски върви към смъртта си, променя всичко. Притиснат от мощния щурм на Хитлер, Сталин вика на помощ руския патриотизъм, отваря църквите и възкресява образа на “Великата Рус”, която по-късно ще влезе в съветския химн. Да се ругаят славянофилите, русофилите и руските царе става демоде - и новата мода бързо се пренася във възникналия след войната социалистически лагер.
Някак неусетно, хора като Крьстьо Станчев - Раковски остават затиснати между плаващите ледове на историята. Тя ще му нанесе и още един посмъртен удар. 11 септември ще се запомни не с неговия разстрел, а с едни падащи кули и летящи към смъртта самолети. Може би това е наказанието за историческата наивност - или може би за лошия късмет.
Някъде под Орел мъжът, който носил папионки, а трябва да умре със затворническа куртка, сигурно си е казал, че историята го е измамила, при това - съвсем несправедливо. След това прозвучали изстрелите.
- - -
ФАНТАСТИЧНАТА БИОГРАФИЯ НА КРЪСТЬО СТАНЧЕВ
КРЪСТЬО РАКОВСКИ (или Кръстьо Георгиев Станчев) е роден в Градец, край Котел, в семейството на заможен търговец. По майчина линия е племенник на Георги Сава Раковски и също потомък на героя от освободителното движение и участник във Велчовата завера капитан Георги Мамарчев.
През 1880 семейството му се премества в Румъния, но Кръстьо учи в България, докато не е изключен от Габровската гимназия заради политическа дейност. Записва медицина в Женева, където се сближава с бащата на руския марксизъм Георгий Плеханов и с Роза Люксембург. Специализира в Берлин, сприятелява се с лидера на германските социалдемократи Вилхелм Либкнехт (двамата си пишат чак до смъртта на Либкнехт). Експулсиран от Германия, накрая завършва образованието си в Цюрих и Монпелие. После отбива военната си служба като медик в румънската армия. Живее за кратко в Петербург със съпругата си - рускиня, после бяга от репресиите на цар Николай II и се установява в Париж.
НАКРАЯ ПРЕЗ 1904 СЕ ВРЪЩА в Румъния, в наследения от баща му обширен чифлик (по-късно в него живее Лев Троцки в качеството си на военен кореспондент за Балканската война. Самият Раковски става кореспондент за Балканите на френския L'Humanite).
Раковски организира протестите в Румъния в подкрепа на бунтовниците от "Потьомкин"; покрай това се сприятелява с колоса на румънската литература Йон Лука Караджале. Прогонен е от румънското правителство, три пъти се опитва нелегално да се върне в страната, накрая e допуснат обратно след прякото застъпничество на френския премиер Жорж Клемансо. Раковски става съосновател на Румънската социалдемократическа партия и два пъти неуспешно се кандидатира за депутат. В навечерието на Балканската война призовава за мир и впоследствие остро се противопоставя на румънската инвазия в България и на анексирането на Южна Добруджа.
ОКОНЧАТЕЛНО ПРОГОНЕН от Румъния, се установява в Петроград през 1917; на косъм се измъква, преди да бъде арестуван, и се присъединява към Карл Радек в Стокхолм, където двамата печатат революционна пропаганда. След Октомврийската революция се връща в Петроград; по-късно Ленин го назначава за председател на временното революционно правителство в Украйна и за народен комисар на СССР по външните работи. През 1919 Кръстьо Раковски става един от учредителите на Коминтерна (междувременно е задочно осъден на смърт в Румъния).
След оттеглянето на Ленин се присъединява към Троцки и опозицията срещу Сталин. Пратен е в Лондон да договори с Рамзи Макдоналд британското признаване на СССР, а след това - със същата мисия и в Париж (пословично отказва да връчи акредитативните си писма в продължение на 50 дни, докато протоколът в Елисейския дворец не се съгласява това да стане под звуците на "Интернационала").
СЛЕД XV КОНГРЕС НА КПСС вече окончателно е обявен за "враг на народа" и пратен в заточение - първо в Астрахан и после в Барнаул. Там го съпровожда друг бъдещ класик на румънската литература - Панаит Истрати. Среща се и с Никос Казандзакис, и с нашумелия американски журналист Луи Фишер.
Чак през 1934 Раковски с писмо до "Правда" признава "грешките си", отрича се от Троцки и му е разрешено да се върне в Москва. През 1937 е арестуван в Голямата чистка и съден заедно с Бухарин и други стари болшевики. За разлика от тях е осъден не на смърт, а на 20 години каторга. Излежава я в затвора в Орел до септември 1941, когато заради германското нахлуване Сталин нарежда всички политически затворници да бъдат разстреляни.
Едва през 1988 Кръстьо Раковски е реабилитиран и възстановен посмъртно като член на съветската компартия. Според автора на "1984" Джордж Оруел, тъкмо Раковски е първообразът на главния герой в нашумелия роман "Мрак по пладне" на унгарско-британския писател Артур Кьостлер. КТ
---
* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 74 / 2016