fallback

Угасващи съкровища: Магията на Беренде

Шедьоври от епохата на Джото бавно гаснат в един изоставен от държавата храм само на 60 км от София

30.08.2016 | 19:30 Автор: Константин Томов

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

 

 

На снимката вляво са фреските по стените на капела Барди в прочутата флорентинска църква Санта Кроче.

Рисувани са от Джото ди Бондоне около 1325 година и са паметник на италианското културно наследство. Всяка година италианската държава харчи шестцифрена сума само за поддръжката им.

На снимката вдясно са стенописи от неизвестен български зограф, датирани около 1330 година, по едно и също време с работите на Джото.

Църквата се нарича "Св. Петър" и се намира край село Беренде, на няма и 60 километра от София. От Драгоман трябва да последвате табелата за Годеч и в село Каленовци да се оглеждате за отбивка вляво. Пътят, който по чудо още устоява на атаките на природата, ще ви отведе право в Беренде.

 

 

В средновековието селото е било в долината, на самия бряг на река Нишава, но след няколко тежки наводнения се е преместило на високото. Долу са останали старото гробище и църквата. Слизането до тях е трудно дори за автомобил 4х4 - но е много приятно пеш.

ТОЗИ ПРИВИДНО НЕУГЛЕДЕН ХРАМ е описан още в края на ХIX век от братя Шкорпил. През 1910 Йордан Иванов го изследва и копира едва личащия надпис на външната фасада: "Йоан Асен в Христа бога благоверен цар и самодържец всем болгаром и гръкам". Надписът отдавна е изчезнал, но според историците той ясно датира храма към епохата на цар Иван Александър - средата на XIV век, така наречения Втори златен век на българската култура.

 

         Според някои източници храмът се нарича "Св. Петър", според други - "Св. Св. Петър и Павел"

 

Още през 20-те години църквата е обявена за "народна старина", а от 1966 е паметник с национално значение, под закрилата на Националния институт за паметниците на културата. Поне на думи.

"Беренде по един странен начин беше извън политиката на института", разказа Александър Пенев, един от водещите реставратори в България, ръководил възстановяването на Роженския манастир и работил по Боянската църква. "Наистина там има аварийни работи, най-вече по покрива, правени от нас, но това не е достатъчно... Другият проблем е, че и до днес липсва една обща банка, където да се събира информацията за тези паметници. Тя трябваше да е създадена отдавна, още през 90-те години. Ние се гордеем, че имаме такова наследство, и в същото време какви стопани сме, ако ни види някой...".

 

                                                                     Александър Пенев

 

ЗА ПЕНЕВ ХУДОЖЕСТВЕНАТА СТОЙНОСТ на стенописите в Беренде е безспорна. "Имаме изключителни школи, страхотни художници - макар че често дори не им знаем имената, защото те не са имали навик да се подписват... Всеки от тях е бил и богослов, и технолог, и химик, и физик. Удивително е какво са успявали да направят със съвсем примитивни способи".

 

                                   Св. Кирил Философ, или може би Св. Кирил Александрийски

 

Смята се, че изображенията в Беренде са дело на трима различни живописци, всеки със свой почерк. Изписаният вдясно от олтара Св. Кирил Философ е може би най-старото познато изображение на създателя на славянската писменост - макар че според някои белези образът всъщност е на Св. Кирил Александрийски, а зографът просто е смесил двамата в надписа.

ЗАКЪТАНОТО МЯСТО И ДЕБЕЛИТЕ близо метър стени са съхранили рисунките по удивителен начин. Особено ако се замислим с какви примитивни средства са били създадени те.

 

                                                       Св. Архангел Михаил

 

"Какви бои са използвали средновековните зографи ли? Елементарно е - най-вече минерални отлагания, благородни кристали. Добивът е пряко свързан и с търговските маршрути. Пътят на коприната е и пътя на синята боя - лапис лазули, който се копае в днешен Афганистан. Една от най-популярните бои е била медната зелена, или малахитова зелена... Самият художник си я еправил, като окислява мед в гърне, заровено в тора, заради постоянния му температурен режим. Накрая е обирал от съда това зелено, което, за жалост, е и силно отровно".

 

        Очите на Св. Теодор и Св. Димитър са избодени сравнително скоро, казват местните хора

 

НЯКОИ ОТ ИЗОБРАЖЕНИЯТА в Беренде са добре запазени. Други, като ликовете на Св. Георги и Св. Димитър, са с избодени очи - според местните хора това се е случило сравнително скоро. А през 2007 неизвестни злосторници се опитали да разтурят покрива, за да задигнат медните стрехи. Фасадата е варосана, което окончателно е заличило всякакви следи от външните надписи, но може би е помогнало за опазването на стенописите вътре.

 

                                             Оброчен камък в съседство с храма

 

Самият факт, че тази скромна постройка е достигнала до нас, е истинско чудо. За седем столетия тя е издържала наводнения, земетресения, нашествия и разбойници. Но със сигурност няма да издържи днешното ни безразличие.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 73 / 2016

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 71 / 2016

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/magazine/2016-07-05/ugasvashti-sakrovishta-manastirat-v-malo-malovo  

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 71 / 2016

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/magazine/2016-07-05/ugasvashti-sakrovishta-manastirat-v-malo-malovo  

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 71 / 2016

Прочети още на: http://www.bgonair.bg/magazine/2016-07-05/ugasvashti-sakrovishta-manastirat-v-malo-malovo  

fallback
fallback