fallback

Още сме склонни да подценяваме главоболието

Акад. проф. Иван Миланов, директор на болницата по неврология и психиатрия "Св. Наум", пред THE INFLIGHT MAGAZINE

22.07.2016 | 11:05 Автор: Константин Томов

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

 

22 юли е Световният ден на мозъка, честван от Световната федерация на невролозите и през тази година посветен на стареенето. По този повод си припомняме част от разговора на THE INFLIGHT MAGAZINE с акад. проф. д-р Иван Миланов, един от водещите невролози в европейски мащаб и изпълнителен директор на университетска болница "Свети Наум". Специализирал е в Павия, Италия, и в Канзаския университет (САЩ), бил е гост-лектор в Университета на Павия и Белградския университет. Има над 80 научни публикации в международни издания. Председател на Българското дружество по неврология, член на борда на Европейското дружество по главоболие (ЕHS), член на Международната асоциация за изучаване на болката (IASP). Член на редколегиите на European Journal of Neurology и Journal of Headache and Pain.

 

 

Професор Миланов, The Inflight Magazine напоследък често се занимава с темата за българската наука. Вие сте член-кореспондент на БАН, има ли според вас реални условия да се прави модерна наука у нас?

- Зависи какво разбираме под "модерна наука". Свръхмодерна медицинска наука в момента се прави само в Съединените щати, където има много сериозни инвестиции в скъпа апаратура. Дори в Западна Европа нямат такива възможности, каквито зад океана.

Но науката има и други нива. Ние в България сме правили – и продължаваме да правим – наука, която не е толкова високотехнологична. Тя е свързана с описване на нови случаи, на някои симптоми на заболявания – тоест с неща, които не изискват непременно сложни апаратури, но също са необходими. Трябва да ви кажа, че примерно в областта на генетиката България има много сериозни постижения. Така че има условия да се прави наука, разбира се. Трябва само да имаш мерак.

Вие самият имате над 80 международни публикации. Приключи ли изолацията на българската медицинска наука? И имало ли я е всъщност изобщо?

- Изолация отвън не е имало, по-скоро ние се бяхме самоизолирали. През 1986, когато за пръв път успях да отида на международен конгрес, се струпаха куп хора, любопитни да видят жив българин. Изолация имаше дотолкова, доколкото беше нужно разрешение, за да публикуваш в чужбина. Имаше бюрократични пречки, но не и забрани. Истинската изолация идваше от това, че много малко хора от моето поколение знаеха чужд език.

За съжаление напоследък България е винаги в дъното на европейските класации, що се отнася до здравето на населението. Доколко сме засегнати от неврологични проблеми?

- Аз имам особено мнение по този въпрос. Като говорим, че здравеопазването в България много се е влошило, пропускаме един съществен момент: че то винаги е било лошо. Аз съм работил в тази система и преди 10 ноември, и не мога да кажа, че тогава е била по-добра. Много лекарства, които навремето можеха да се купят само от Правителствена болница или от чужбина, сега са повече или по-малко достъпни. Апаратурата също беше много зле тогава. Не можехме и да си мечтаем за модерните апарати, които имаме сега. Да, вероятно организацията е била по-стегната, достъпът до всички специалисти е бил по-лесен. Но той и сега не е толкова труден. Няма държава – нито в Западна Европа, нито в Америка - в която да можеш просто така да отидеш при професор на преглед. Там нещата са много строго регламентирани. В Англия, за да стигнеш до невролог, са нужни шест месеца...

- По-болни ли станаха българите – от промените в начина на живот, от нарасналите нива на стрес?

- Не бих казал. Да, стресът е повече. Но това се отразява основно на някои специфични заболявания, каквото е депресията. И даже не бих казал, че стресът е главният причинител. Доста по-съществен фактор е напредъкът в технологиите. Всеки от нас е подложен на много сериозна информационна бомбардировка. Което е и хубаво, разбира се, но и лошо. Аз например трябва да се справям с по 40 писма в електронната си поща всеки ден. Кога навремето сме получавали по 40 писма дневно?

Някогашният спокоен начин на живот се замести от един много интензивен начин. А това си има и цена. Но ако имаше възможност с едно натискане на бутона да се отървем от технологиите и да си върнем спокойствието, дали бихме го направили? Не съм сигурен.

 

 

Покрай ангажимента си към Медицинския университет забелязвате ли промяна в качеството на студентите в последното десетилетие? Непрекъснато се говори за западащото средно образование...

- Не бих казал. Винаги сравнявам студентите отпреди 10 ноември със сегашните. Тогава беше спокойно - почти нямаше отпаднали. Който започне, завършва. Сега е друго. Сега студентите разбират, че ако искат да се преборят за специализация в чужбина, трябва да знаят – да знаят и материала, да знаят и езици. И трябва да ви кажа, че на лекции вече никой не си прави труда да записва присъстващите. Всички са там, защото знаят, че ако отсъстват, само те губят. Всичко опира до стимула. Така че не бих казал, че е паднало нивото.

Какво ви насочи всъщност към неврологията?

 

- Стана малко случайно. Като всеки студент по медицина, първо исках да стана хирург, да оперирам и спасявам хора. Слава Богу, записах се на кръжок по хирургия, видях отблизо как стават нещата и се убедих, че това не е за мен. После се насочих към психиатрията. Но когато трябваше да кандидатствам, нямаше места, докато в неврологията имаше. Започнах уж временно, но бързо разбрах, че съм си попаднал точно на мястото. Неврологията е най-логичната област на медицината, най-близка до математиката.

Четох наскоро една статия от декана на медицинското училище в Харвард, който казва, че вече няма никаква причина да разглеждаме психиатрията и неврологията като отделни дисциплини...

- Още е рано за това. Впрочем в България до 1961-1962 те са били една специалност. После се разделиха, защото в неврологията навлязоха много методи на изследване, които не важат в психиатрията. Неврологията се разви по-бързо, повече тайни на мозъка се разкриха. Психиатрията за съжаление малко изостана. Но принципно съм убеден, че някога – може би след сто години – те ще се обединят.

Психиатрията един ден ще се окаже също неврология, защото онова, което сега ни прави толкова индивидуални като личности, всъщност е подчинено на едни строги биохимични отношения. Само че все още сме много далеч от това да ги познаваме.

Когато някога ги разберем, двете дисциплини ще се обединят.

Не е ли изумително, че в наше време, когато можем да погледнем 14 милиарда години назад и да направим снимка на ранната Вселена, още не познаваме собствените си мозъци?

- Така е. Психиатрията не е много напреднала от времето на Фройд по отношение на възможностите за поставяне на диагнозата. На практика психиатрията няма сигурен метод за диагностициране. Но съм сигурен, че в бъдеще ще можем с апаратура да определяме биохимичните маркери и тяхното отражение върху мозъка.

Доколко напредна медицината във вашата област в последните години?

- Много напредна диагностиката. Например магнитните резонанси, които навлязоха масово и в България. Или доплеровата сонография, тоест методите за изследване на кръвоснабдяването на мозъка. Позитронно-емисионната томография е друг добър метод – България вече има два или три такива апарата.

Колкото до методите на лечение, просто нямам думи. Ако днес започна да чета учебника, по който съм учил като студент, ще се смея с глас. След толкова години всичко в неврологията е изцяло ново – като концепция, диагностика, лечение.

Някои от най-плашещите заболявания са неврологични, има ли надежда да станат излечими?

- Мисля, че надпредваме много добре. Паркинсоновата болест вече има нелошо лечение, което осигурява на пациента 15 години нормален живот с медикаменти и после още неизвестно колко време, когато медикаментите се подават директно в стомаха.

Множествената склероза е по-неприятно заболяване, защото засяга младите, започва около 20-годишна възраст. В диагностиката й напреднахме много, заради което впрочем България се премести от списъка на страните с ниска заболеваемост при тези с висока – просто защото вече имаме магнитни резонанси и се поставя точна диагноза.

Лечение има, и почти ежедневно продължават да излизат нови медикаменти.

Болницата "Свети Наум" е най-популярна с психиатричните си отделения. Промени ли се напоследък отношението на българите към психиатричната помощ? Дълги години тя се смяташе сякаш за нещо срамно и излишно – въпреки явните доказателства, че все повече хора се нуждаят от нея.

- Отношението не се е променило. Първо, хората бъркат психиатрия с неврология. Това произлиза от социализма, когато психиатриите бяха много затворени отделения. Но и сега, когато те се отвориха, повечето хора трудно приемат идеята, че трябва да отидат на психиатър. Ще мине още малко време, преди да разберат, че психиатърът е лекар като всички останали.

 

 

Вие сте международен авторитет по въпроса за главоболията. Колко сериозен проблем са те в началото на ХХІ век? В епохата, в която сме обкръжени от електронни устройства?

- Главоболието е проблем в цял свят. Аз съм в европейския борд на Дружеството по главоболие, там обсъждаме тези неща и видимо картината е една и съща навсякъде. А именно, че пациентите не ходят на лекар. Предпочитат да се консултират със съседката, с някой приятел, да изпият някакво произволно хапче, и това е.

Проблемът е, че вече има специфично лечение за различните типове главоболие. И ако ти злоупотребяваш с аналгетици, а всъщност имаш мигрена, на практика се получава едно усложнено главоболие, което вече много трудно се лекува.

За повечето хора е по-лесно да изпият два аналгина, но това е погрешна практика. Затова в Европа усилията сега са съсредоточени към обучение на фармацевтите и общопрактикуващите лекари. У нас все още усилията са насочени към невролозите. Все още много от тях не са запознати с главоболието, понеже то влезе в програмите едва преди три-четири години.

Какви са най-честите причинители?

- Най-често се среща главоболието, свързано със стрес, което се нарича тензионно. Към 40% от работещите хора страдат от такова главоболие. Около 18% от жените в активна възраст страдат от мигрена, което е наследствено главоболие със специфично лечение. Другите типове – главоболия, причинени от заболявания на мозъка - вече са екзотика. Така че главоболието не трябва да се приема като нещо твърде страшно, но и не бива да се подминава като незначително. Най-разумно е да се отиде на лекар.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 45

 

fallback
fallback