Победата, която никой не искаше

Великобритания избра да напусне ЕС за явно неудоволствие дори на онези, които най-усилено агитираха за това

30.06.2016 | 18:23 Редактор: Константин Томов
Победата, която никой не искаше

Текст КАЛИН АНГЕЛОВ*

 

Унилата физиономия на Борис Джонсън най-добре сумира ефекта на британския референдум за излизане от ЕС: изходът от него е нежелан дори за онези, които най-усилено агитираха за него.

БИВШИЯТ КМЕТ НА ЛОНДОН изигра най-голяма роля британците да кажат "не" на Европа. Неочакваната му подкрепа привлече към Leave-кампанията немалко от по-успелите и по-образованите англичани; вероятно тъкмо те са наклонили везните на 23 юни.

 

        Политическата кариера на Борис Джонсън изгледа приключила след неочакваното му оттегляне от отговорност

 

С този ход Джонсън съвсем очевидно даде заявка за мястото на Дейвид Камерън като лидер на консерваторите. Колкото и да е парадоксално обаче, за неговите цели щеше да е много по-полезно, ако Камерън бе спечелил референдума - тогава Джонсън лесно щеше да използва недоволството в партията. Победата на Leave превърна Борис в сигурния следващ премиер на страната, но и го изправи пред сигурно политическо самоубийство, особено след като Камерън незабавно подаде оставка и прехвърли на наследника си отговорността да задейства клаузата за напускане на ЕС. Eдин коментатор във форума на The Guardain го сумира най-добре: ако Борис се кандидатира за лидер на партията и после не задейства прословутия Член 50 за напускане, с него е свършено. Ако избяга от отговорност и не се кандидатира, с него е свършено. Ако оглави партията и извади Великобритания от ЕС, вероятно предизвиквайки отделянето на Шотландия и Северна Ирландия, с него е свършено.

ДЖОНСЪН СЕ ОПИТА ДА ПЕЧЕЛИ ВРЕМЕ и след вота написа една "програмна" статия, в която обясни, че "Великобритания винаги ще е част от Европа", че няма причина да се бърза с член 50 и че "Проектът Страх се оказа една гигантска измама. Пазарите останаха спокойни. Лирата не се сгромоляса". Само няколко часа по-късно лирата се срина до най-ниското си ниво от средата на 80-те насам, пазарите според различните изчисления загубиха между 2 и 5 трилиона долара, а Standard & Poor’s и Fitch понижиха рейтинга по публичния дълг на Великобитания. Европейските лидери пък категорично опровергаха Джонсън, че няма защо да се бърза, и настояха Лондон незабавно да задвижи нещата по отделянето си. "Можем да сме женени или разведени, но не и нещо по средата. Това не е Facebook с неговия прословут статус "сложно е"", каза премиерът на Люксембург Ксавие Бетел. "За икономическите прогнози г-н Джонсън е онова, което е Англия за футбола. Всеки средно осведомен човек знаеше, че Brexit ще причини вреди на икономиката в средносрочен план", писа Мартин Уулф, водещият финансов анализатор на The Financial Times.

В ТАЗИ СИТУАЦИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО не изглеждаше Борис да има полезен ход. И въпреки това цяла Англия остава втрещена, когато в последния ден на юни той си изми ръцете и отказа да се кандидатира за лидер на партията. "Страхливо", отсече авторитетното GQ по адрес на своя някогашен автомобилен коментатор.

Капанът, в който падна Джонсън, бе заложен от самия него с обещанието, че Обединеното кралство може да прекрати свободното движение на хора, но да запази достъпа си до европейските пазари. Спирането на миграцията от континента без капка съмнение бе главната мотивация на гласувалите за Brexit; но то е и най-непоклатимото изискване на обединена Европа, за да остави британците част от общия пазар. Доналд Туск ясно заяви, че каквито и да било отстъпки по тази точка са изключени.

 

      В отсъствието на Джонсън, като най-вероятния следващ лидер на консерваторите и премиер се очертава сегашният вътрешен министър Тереза Мей

 

КАКВО СЛЕДВА? Невъзможно е да се предвиди със сигурност; но все по-вероятно изглежда Brexit да се отлага във времето, за да не се състои изобщо накрая. След резките изказвания на Юнкер и Бетел Ангела Меркел успокои тона и намекна, че може да се прояви търпение. Но дори и при такъв изход Великобритания ще загуби не само уважението на повечето европейци, но и щедрите отстъпки, които Камерън й издейства тази пролет.

Колкото до останалия свят, поуката от Brexit e, че пряката демокрация не работи. Дори и в страната с най-развитите и свободни медии в Европа голяма част от избирателите не разбраха за какво гласуват (град Съндърланд, който се издържа най-вече от завода на Nissan, масово гласува за напускането на ЕС, тоест да загуби най-големия си работодател). Какво остава тогава за България и за допитванията, предлагани от хора като Слави Трифонов и Веселин Марешки? На това можете да си отговорите и сами.

---

* Статията е отпечатана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 73 / 2016