Текст ЯСЕН БОРИСЛАВОВ*
Добре узрелият в късна есен нар е точно толкова вкусен, колкото е и неудобен за ядене.
Чрез него сякаш природата е решила да се пошегува с човека и да провери неговото въображение. Нужно е много търпение и тренирани умения, за да се справи човек със стотиците зрънца, около които е събран сладко-стипчивият сок. В недалечното минало тези плодове минаваха за коледно-новогодишна екзотика, но през последните години отношението към тях постепенно се променя. В повечето зарзаватчийници през есента и в началото на зимата вече редовно ги предлагат, а в интернет е пълно с рецепти за разни ястия, както и с обяснения за големите здравни ползи, които наровете предлагат.

ТОЧНО МЕДИЦИНСКИТЕ ПОЛЗИ са най-вероятното обяснение за растящата популярност на наровете. Препоръчват ги за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, срещу диабет и болестта на Алцхаймер, за предпазване от тумори, за повишаване на хемоглобина в кръвта, като антиоксидант и могъщо антибактериално и противовъзпалително средство, при бъбречни и стомашни проблеми, а също и за козметични цели и какво ли не още. Сокът от нар топи мазнини и оформя талия, пази от стрес и прогонва старостта, защото има повече антиоксиданти от червеното вино и зеления чай. Нека добавим още, че повишава устойчивостта на организма към радиация. Освен това, според някои наблюдения, увеличавал и желанието за работа. В Индия, например, го използват за повишаване на работоспособността, а както е известно, индийците са пословично работлив народ.
ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ особено популярна на запад стана скалата ORAC (Oxigen Radical Absorbance Capacity – Капацитет за абсорбиране на кислородни радикали), въведена от Американския департамент по земеделие. На ден човек трябва да консумира между 3000 и 5000 ORAC единици, но обикновено са много по-малко. Съдържат се предимно в суровите плодове и зеленчуци, като в различните продукти съдържанието им е различно. Например бананите и ябълките имат по 20 единици на грам, морковите – 50, доматите – 60, черешите – 100, боровинките – 260. На едно от първите места в тази класация стои нарът с неговите 288 единици. Което би трябвало да обяснява и промененото отношение на диетолозите към този плод.
ЗА РОДИНА НА НАРА (Punica granatum) се сочат земите на Иран, Ирак, Кавказ и Северна Индия, където преди около 7000 години е започнало неговото култивиране и бавно разпространение на запад и на изток. Едно от първите му споменавания е още в глинените архиви от Шумер. Древните египтяни добре са познавали това растение и са използвали неговите разнообразни природни свойства. От цветовете приготвяли червена боя, с обелките на плода избелвали кожи и лекували глисти, а от семената правели сокове. В гробницата на фараона Аменхотеп е намерена рисунка на нар, което би трябвало да означава, че е свързан и със символиката на задгробния живот.
У нас нарът се яде суров като плод или се изцежда за сок. Но в съседни кухни като турската той е универсална съставка - за салати, ястия и десерти
Някои изследователи на Свещеното писание смятат, че точно нарът, а не ябълката е истинското дърво на познанието в райската градина. Той е един от често споменаваните плодове в Стария завет като знак на плодородие и благоденствие. Присъства наравно с лозата, смокинята и маслината. Пратениците на Мойсей в земята Ханаан (Обетованата земя) му донесли нарове като доказателство за нейното плодородие и благоденствие. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове, както и върху одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани същите плодове. Освен това се смята, че в нара има 613 семки, точно колкото са и заповедите в Тората. Което не е съвсем вярно, защото семките понякога са повече, но това не пречи нарът да бъде плод с особен статут в различни митологии и религии, както и в хералдиката. Смята се, че точно неговата форма е послужила като модел за царските корони и владетелските скиптъри.
В "ОДИСЕЯ" ОМИР СПОМЕНАВА наровете като едно от чудесата в градината на Алкиной, която според някои догадки трябва да се е намирала в Сицилия.
В Рим нарът е пренесен около VII в. пр. Христа. от земите на днешна Либия. Това личи от латинското му име – Punicum malum или финикийска ябълка. Според някои легендарни сведения покоряващата красота на Клеопатра се е дължала на редовна консумация на сок от нар. Изображения на плода се срещат в различни антични мозайки и фрески от Помпей и други градове. Сред омъжените римлянки имало обичай да си правят прически с клонки от нар и по този начин да демонстрират семейния си статус. Символиката на нара в семейния живот изглежда е наследена от гръцката митология. Митът за Персефона, дъщеря на Зевс и богинята на плодородието Деметра, разказва как тя била съблазнена от Хадес, царя на подземния свят, с няколко зърна от нар. По-късно Зевс постигнал споразумение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, при условие, че не е яла нищо в подземния свят. Но заради няколкото изядени зърна от нар, знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в селенията на Хадес. Днес в Гърция все още има обичай пред младоженците да се хвърлят нарови зърна за семейно щастие и благополучие.

СЪЗДАТЕЛЯТ НА МЕДИЦИНАТА ХИПОКРАТ препоръчвал наровете за лечение на безплодие. Днес вече е доказано, че тези плодове съдържат фитоестрогени, за което вероятно и самият Хипократ се е досещал, макар и да не е ясно как.
В християнската символика и иконография нарът присъства като знак на възкресението и живота след смъртта, а също на целомъдрието и душевната чистота. Това ясно личи в някои картини с евангелски сюжети на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници, на които понякога освен Дева Мария и Младенеца има изобразен и разкъсан нар. Изглежда заради тази символика през Средновековието нарът трайно се е настанил и в хералдиката. Твърди се, че през 1492, преди крал Фердинанд и кралица Изабела да завладеят Гранада, последната мюсюлманска крепост в Андалусия, кралицата с ритуален жест държала в ръката си нар и обещавала да покори града зрънце по зрънце. След това нарът станал част от герба на града и много хора по-късно се чудели дали градът е кръстен на плода (granatum) или е станало обратното.
В кухнята нарът се използва най-често за сосове към месни ястия и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за украса на десерти. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-сочни и вкусни и никой истински кулинар не би се лишил от този безценен дар на природата. Освен това отцеждането на сока не никак трудно. Наровете се разрязват, зрънцата се ронят и после се изцеждат през марля.
---
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 64 / 2015
Колко струва семейният скандал? Бруклин Бекъм прибра впечатляващ хонорар
Оливия Уайлд издаде защо с Джейсън Съдейкис са се разделили
Хората, които харесват лук, по-рядко развиват диабет и високо кръвно
ЗИКДБ ще обжалва решението на КЗК в защита на проекта за Националната детска болница
КЗК отмени обществената поръчка за проектиране на Националната детска болница
Лекари от „Пирогов“ спасиха бременна с травматична фрактура на поясен прешлен
Рядко небесно явление: Марс преминава през звездния куп Плеяди
Любопитно: Земни патогени оцеляват при марсиански условия
Астронавти ще ремонтират роботизираната ръка на МКС в открития космос
Космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“ на НАСА вече е във Флорида
Кристиано Роналдо с исторически постижения при разгром над Азербайджан
Русия обяви готовност за нови преговори с Украйна
Египетски самолет кацна аварийно в Горна Оряховица
Лекари спасиха бременна след тежка катастрофа
Жалбата за "Парад на гордостта" във Варна остана без разглеждане
Българската металургия се модернизира, но страда от недостиг на млади специалисти
Цените на златото и среброто се сриват заради опасения от повишаване на лихвите
Тръмп осигурява заеми за 17,5 млрд. долара за изграждане на големи ядрени реактори в САЩ
Рекордният ръст на батериите в Европа продължава и още няма признаци за насищане