Истинското лице на витамините

Текст КАЛИН НИКОЛОВ *

Когато обикновен човек сгреши, последствията рядко се разпростират извън него и околните му. Но когато сгреши гений, ефектът понякога е сравним с този от цунами.

Чудесен пример е едно-единствено погрешно, но дълбоко убедено прозрение на Лайнъс Полинг, което вече почти четири десетилетия обърква представата ни за витамините и ни кара да се люшкаме от една в друга крайност, от възторжено прекаляване до яростно и пълно отричане.

              Лайнъс Полинг - eдин от едва четиримата души, печелили по две Нобелови награди, и единственият след Мария Кюри, който е бил отличен в различни дисциплини

В ИСТОРИЯТА НА ИЗПЪЛНЕНИЯ С НАУЧНИ РЕВОЛЮЦИИ ХХ век има само шепа фигури от мащаба на Полинг – носител на Нобелова награда за химия заради пионерската си работа по природата на химичните връзки (както разказва Пол Офит в една статия за The Atlantic, когато се запознал с този труд, Айнщайн поклатил глава: "Това е твърде сложно за мен"). От Полинг тръгнаха цели области на науката, като квантовата химия и молекулярната биология. Уотсън и Крик стъпиха върху негови разработки, за да разгадаят структурата на ДНК. Освен всичко Полинг бе и символ на високонравствения учен – той отказа да работи върху атомната бомба, опълчи се на зловещия сенатор Маккарти, бе в основата на договора за забрана на ядрените опити (което му донесе още една Нобелова награда – за мир).

НО ЕДНА ЗЛОПОЛУЧНА ФИКСИДЕЯ до голяма степен зачеркна изумителните му постижения: твърдата убеденост на Полинг в невероятната лечебна сила на витамините. Тя започва от едно безобидно писмо до Нобеловия лауреат от негов колега химик, който го съветва да приема по 3000 милиграма витамин С дневно (петдесет пъти над нормата), за да се предпази от настинки. Полинг започва да експериментира, чувства се все по-добре, накрая вдига дозата до 18 000 милиграма на ден. Пише книга за ползите от витамин С, която се превръща в глобален бестселър и кара цяло поколение да се тъпче с ампули и хапчета. Постепенно започват да се появяват резултатите от клинични изследвания, според което ефектът от свръхдозите витамин С е малък или дори незабележим. Но Полинг е твърдо убеден в правотата си и се кълне, че е победил настинките. Когато се появява на публични места с течащ нос и кашлица, уверява, че страда от алергия. В същото време неуморно разширява обхвата на вълшебното средство – според новите му открития витамин С намалява смъртността при рак, а редовната употреба на големи дози може да удължи продължителността на живота до над 100-110 години! Накрая Лайнъс Полинг заключва, че комбинацията от С с други витамини (А, Е, бета каротин) и селен е универсално средство, лекуващо почти всяка позната на човечеството болест. Time помества това на корицата си и броят е буквално разграбен. Фармацевтичните компании трескаво строят фабрики за синтетични витамини и хранителни добавки.

ПОСТЕПЕННО ОБАЧЕ неумолимите резултати от клиничните изпитания започват да подкопават ентусиазма. По нищо не личи свръхдозите витамини да ускоряват лечението на рака или на която и да е от другите тежки болести. Тъкмо обратното – при някои пациенти всъщност те влошават общото състояние. От началото на 90-те до 2011 година се натрупаха планини от видимо убедителни доказателства срещу теорията на Полинг. И, както обикновено се случва при толкова силен начален ентусиазъм, те тласнаха общественото мнение в другата крайност. Според мнозина днес витамините и добавките са измишльотина, поръчана от фармацевтичните гиганти, за да им носи милиардни печалби.

Още по темата

• Девет храни срещу зимата