Страхливи ли са българите? – Провокативно, епизод 32

Гледайте “Провокативно” всяка неделя от 10:30 по Bulgaria ON AIR

04.12.2016 | 11:59
Аксиния Михайлова

На 4 декември в “Провокативно” по Bulgaria ON AIR: От какво се страхуват българите? Можем ли да поемаме рискове? Смели ли сме и докъде се простира смелостта ни? Милена Фучеджиева разговаря с поетесата Аксиния Михайлова, носител на престижната френска награда “Аполинер”. “Преклонената главичка невинаги може да бъде слагана с негативен порядък.”, казва Михайлова. “Когато зависи физическото ти оцеляване, просто затваряш очите и продължаваш. Но когато едно нещо се проявява на едно ниво, то не може да спре само на него. То се проектира и на другите нива, на които ти комуникираш. Ще се проектира в колектива, в който работиш. Ще се проектира след това в социума. И остават някакви социални мрежи, в които ти се извикваш за това, от което се страхуваш, срещу това, от което се гневиш, защото иначе ще се пръснеш и полудяваш. И ефектът остава никакъв.”

На въпроса от какво се страхува за своите деца, поетесата отговори: “Страх ме е за тях да не изгубят онези ценности – да престанат да бъдат човеци срещу цената на това да се адаптират, да бъдат успешни. Знам, че ще се справят винаги – ще намерят работа, независимо каква, която да ги удовлетворява. Но ако ти изгубиш това, заради които се наричаш човек, оставаш един кух скелет – тъжен, крехък.”

В рубриката “Женските досиета Х” изкуствоведът Весела Ножарова разказва как е открила филмов архив, документиращ разпита на поета Петър Манолов от агент на Държавна сигурност. Вижте и кадри от разпита. 

Как решаваш да заминеш за едно от най-опасните места в света? За страховете, за смелостта и за рисковете, които всеки от нас може и трябва да поема, говори журналистът и писател Димитър Кенаров. Кенаров е бил кореспондент в Ирак, Босна и Косово. Той споделя, че винаги е имал подкрепата на майка си и на семейството си за своите избори. “Когато трябваше да ходя в Ирак, аз тайно си пишех кореспонденцията с американското списание Esquire, за което тогава работих. Не съм обсъждал нищо с майка ми. Докато не си взех билетите и финансирането от един център, който спонсорира журналисти на свободна практика. Просто една вечер се събрахме на вечеря и аз й казах: “Заминавам за Ирак”. Тя се разплака, но каза, че трябва да правя това, което трябва да правя. И всъщност мисля, че това е изключително важно. По никакъв начин родителите ми не са ме спирали да преследвам мечтите си, да поемам рискове. Рисковете винаги трябва да бъдат премерени – не човек да се хвърли от някъде, защото това е самоубийство. Човек наистина трябва да премерва какъв е рискът, защо го прави, да има вътрешната мотивация. Защото много хора правят неща, без дори да разбират какви са мотивите.”

Традиционната анкета на предаването пита хората смели ли са българите и полезна ли е поговорката “страх лозе пази”.