Възходът и падението на Железния канцлер

Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ

На 87-годишна възраст в дома си Лудвигсхафен почина Хелмут Кол, една от най-забележителните фигури в следвоенната история на Европа. Този едър мъж бе архитектът на германското обединение, една от ключовите фигури за приключването на Студената война и човекът, който в най-голяма степен предопредели новия ред в Европа и актуалния вид на Европейския съюз. Покрай постиженията му обаче нека си припомним и единствената сянка върху репутацията му, която го принуди да изживее последните си години в политическо отшелничество.

"Отцеубийство!", гласеше навремето заглавието на Die Zeit, което сякаш най-точно изрази потреса и объркването, обзели германците след най-големия политически скандал в новата им история. Макар в случая да не бе пролята кръв, убийството бе несъмнено. Негова жертва стана репутацията на Хелмут Кол - Обединителя на Германия, най-дълго управлявалия канцлер след самия Бисмарк и човека, който според сполучливия израз на кореспондента на списание Time "окончателно прогони призрака на Хитлер от европейския континент". Кол, който в политиката надделяваше над фигури като Буш-старши, Тачър и Горбачов, накрая падна под удара на... един френски бизнесмен с тъмно минало и с красноречивия прякор "Деде Сардината".

ПАРАДОКСАЛНОТО Е, че падението на втория "Железен канцлер" в германската история дойде броени седмици след най-големия му триумф - честването на десетгодишнината от събарянето на Берлинската стена. И най-яростните му врагове признаваха, че заслугата за този акт е в най-голяма степен негова. Кол работеше за това обединение още от 80-те, когато организира историческата първа визита на източногерманския лидер Ерих Хонекер в Бон. После, след разпадането на Източния блок, канцлерът успя да убеди и Горбачов, че единна Германия трябва да остане член на НАТО. Съветските войски си отидоха, а междувременно правителството на Кол свърши колосална работа, за да може година след падането на Стената да паднат и границите между двете Германии. Пътят към членство в Европа, отнел петнайсетина години на останалите държави от соцлагера, за ГДР продължи само 11 месеца.

Хелмут Кол (вдясно) зад Роналд Рейгън по време на историческата реч, в която американският президент призова Горчабов "да събори тази стена"
 

ЗАТОВА И ХЕЛМУТ КОЛ БЕ най-щастливият човек на 9 ноември 1999 година, когато десетгодишнината от събарянето на бетонната стена бе отпразнувана с пищни церемонии. Само няколко седмици след това "Щерн" публикува на първата си страница карикатура на бившия канцлер, облян в кал, а в най-гледаното телевизионно шоу в Германия започнаха да го наричат "Дон Колеоне".

ВСЪЩНОСТ ПАДЕНИЕТО НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ГЕРМАНСКИ ПОЛИТИК тръгна от един тъмен паркинг в Швейцария, на който ковчежникът на Християндемократическия съюз (ХДС) Валтер Лайзлер Кийп получил 1 млн. марки в брой от Карлхайнц Шрайбер, канадец от немски произход и професионален посредник в търговията с оръжие. От онова злополучно куфарче започна разследването на Бундестага, разкрило огромните подкупи и комисиони, прибирани от ХДС през първата половина на 90-те, и помело като ураган ръководните етажи на германската десница.
Шрайбер потвърди, че е дал парите на Кийп и на "други висши функционери" от ХДС във връзка с продажбата на 36 немски танка на Саудитска Арабия през 1991. Според главния прокурор на Аугсбург Райнхард Немец подкупите, на обща стойност 23 милиона марки, водят към Лудвиг-Холгер Пфалс, федералния секретар по отбраната в правителството на Кол. Доказано е, че Пфалс е получил почти 4 млн. марки в личната си банкова сметка в Швейцария. Тъкмо той навремето е издействал нужния лиценз, за да бъдат продадени машините "Фукс Шпурпанцер", производство на заводите Thyssen-Krupp, на саудитците. Пфалс дори е отишъл по-далеч - понеже в Thyssen-Krupp нямало да смогнат навреме с поръчката, той издействал танковете да бъдат предоставени от германската армия, а тя да изчака производството на нови.

Хелмут Кол като прохождащ политик през 60-те. Снимки: Държавен архив на Федерална република Германия
 

ЗА ПОДОБНО РЕШЕНИЕ Е БИЛО НЕОБХОДИМО изричното съгласие на канцлера, което Кол е дал. "Това е било извънредно странно политическо решение. То е оставило армията ни само с 24 действащи танка "Фукс", коментира прокурорът Немец. Самият Пфалс, който по време на скандала бе на почивка в Тайланд, изчезна малко преди издаването на заповед за арестуването му и оттогава е в неизвестност.

ДОСТА ПО-ГРЪМКО ОТЕКНА другият скандал с нелегални "дарения", свързан с покупката на рафинерията Leuna от френската държавна Elf. Тъкмо ХДС прокара през Бундестага закона, с който всички права на собственост върху Leuna и веригата бензиностанции Minol (бившите държавни компании на ГДР) бяха анулирани и бе разчистен пътят за френския гигант. Тогава Кол обясни, че в замяна на сравнително ниската цена от Elf се ангажира със солидни инвестиции в замрялата химическа индустрия на Източна Германия. Години по-късно разследване на парижката прокуратура установи, че около тази сделка от Elf са преведени над 150 млн. щ. долара в загадъчни банкови сметки в Швейцария. Част от тези пари - 39 млн. долара - бяха проследени до компанията "Нобелпак СА". Неин собственик се оказа милиардерът Андре Гелфи, по прякор "Деде Сардината" - бивш събирач на дългове, собственик на риболовен флот, пилот от "Формула 1" и, между другото, съпруг на племенницата на бившия френски президент Помпиду (Гелфи бе близък и със скандалния олимпийски лобист Горан Такач, замесен в изключването на Иван Славков от МОК) .

ХЕЛМУТ ЙОЗЕФ МИХАЕЛ КОЛ е роден на 3 април 1930 година в Лудвигсхафен. Едва е навършил девет, когато започва Втората световна война; на 14 наборните отряди на SS му дават униформа и автомат и го пращат да спира руското настъпление към Берлин. Вероятно тези събития обясняват защо след войната Хелмут започва активно да се интересува от политика. Става член на ХДС още преди да навърши пълнолетие, а само няколко години по-късно влиянието му нараства до такава степен, че източногерманската ЩАЗИ започва да води самостоятелно дело за него и да подслушва телефоните му. Междувременно защитава докторантура по история. През 1973 е избран за лидер на християндемократите, а три години се кандидатира за канцлер, но губи от социалдемократите. През 1982 наследява поста от Хелмут Шмид, свален от власт с единствения в следвоенната история на Германия вот на недоверие. Остава начело на държавата до 1998-а, когато в изборите ХДС отстъпва на СДП. След оттеглянето си от политиката покрай скандала с Elf Кол подписва договор на стойност 300 000 евро като консултант на телевизионния магнат Лео Кирх, за изграждането на чиято империя е помогнал много през 80-те. През 2004 година Кол едва не стана жертва на цунамито в Югоизточна Азия. Той остана блокиран в наводнения си хотел в Шри Ланка и бе спасен от специален хеликоптер на военновъздушните сили.

ВРЪЗКИТЕ НА ГЕЛФИ с френския политически елит обясняват защо през 1991 той е привлечен от Elf като външен консултант. Самата компания, създадена лично от дьо Гол, дълги години бе по-скоро инструмент на френското разузнаване и френската външна политика, отколкото предприятие, преследващо икономически резултати. Така или иначе, под маската на "консултант" Гелфи е получил парите и после ги е превел на две лихтенщайнски компании, контролирани съответно от бившия шеф във френските тайни служби Пиер Летие и обвързания с германското разузнаване бизнесмен Дитер Холцер. Чрез тях част от средствата са стигнали и до касите на ХДС. Преди да влезе в затвора, Гелфи потвърди, че Кол и Митеран са знаели за тези плащания.
Междувременно по време на процеса срещу него Лоик Льо Флош-Прижан, шеф на Elf през 1989-1993, потвърди, че плащанията към германски политици са ставали не само със знанието на президента Франсоа Митеран, но и по пряко негово нареждане. Оказа се, че немалко пари са преведени и на испанските социалисти на Фелипе Гонсалес около "Ертойл", друга покупка на Elf. "Всички инвестиции на компанията през 90-те са откровено глупави - коментира Филип Жафре, който замени Льо Флош-Прижан на директорския пост и подготви вливането на Elf в частната Тоtal. - Просто хора от висшето ръководство са използвали Elf, за да обогатяват себе си". През 2004 Парижкият криминален съд произнесе присъдите срещу бившите шефове на Elf - пет години затвор и 375 000 евро глоба за Льо Флош-Прижан, пет години и 1 млн. евро за заместника му Алфред Сирван, пет години и 2 млн. евро за шефа на международните операции Андре Тарало, три години и 2 млн. евро глоба за шефа на рафинериите Ален Гийон.

Хелмут Кол (вдясно) с Бил Клинтън
 

В ГЕРМАНИЯ КОЛ ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕДПАЗЛИВО ОТРЕЧЕ, а после призна, че е получил около 1.1 млн. евро под формата на тайни дарения, които обаче "по никакъв начин не са повлияли на решенията на правителството". Според законите на федералната република партиите са длъжни да декларират всяко дарение над 10 500 евро. Бившият канцлер обаче категорично отказа да назове имената на дарителите, защото им бил дал думата си. "За Кол явно думата му има по-голяма тежест от конституцията, над която се закле като канцлер", писа Die Welt. На всичкото отгоре одитът на ХДС, извършен от Ernst & Young, откри не 1.1, а цели седем милиона евро с неясен произход. Волфганг Хюлен, отговорникът за партийните финанси, се самоуби, преди да бъде разпитан. Хорст Вайраух, бивш ковчежник на ХДС, призна, че е получавал големи суми от Кол, но без да знае източника им. Разследването обаче зацикли дотам, защото се оказа, че документите около сделката с Elf са изчезнали от правителствените архиви.

ДОРИ И ВРАГОВЕТЕ НА БИВШИЯ КАНЦЛЕР признаваха, че той не е използвал парите за лично облагодетелстване, а за партийни нужди. Но дали това е достатъчна утеха срещу разкритието, че решенията на германското правителство са били продавани и купувани, пита политологът Матиас Бунце. Повечето германци продължиха да уважават Хелмут Кол като Канцлера на Обединението, но след скандала той загуби цялото си политическо влияние. Дори посоченият от него наследник в ХДС - Волфганг Шойбле - не успя да оцелее. След като първоначално твърдеше, че не познавал оръжейния търговец Шрайбер, Шойбле постепенно си припомни, че го е срещал, а накрая откровено си призна, че е получил от него голяма сума в брой (52 000 евро) около сделката за танковете. Три месеца след като получи лидерския пост в ХДС, Шойбле бе принуден да подаде оставка. В някоя друга държава подобен скандал би затрил не само лидерите, но и цялата партия; но Германия добре помни горчивите уроци на Ваймарската република и нуждата от силна умерена десница. Така че християндемократите, които от Аденауер насам разчитат на лозунга "Никакви експерименти", сравнително бързо се възстановиха и намериха новата си голяма фигура в лицето на Ангела Меркел.