Пазители на галактиката

Текст АНТОН СТАЙКОВ*

България на 70-те години е потънала в спокойната летаргия на развития социализъм, и това важи в особена степен за литературата и изкуството й. Но през 1979 се появяват два феномена на масовата култура, които предизвикват възторга на огромна младежка публика. Това са комикс списанието “Дъга” и джобната книжна поредица “Библиотека Галактика”. И двете са в апогея си през десетилетието преди падането на Берлинската стена, маркирано от процесите на гласност и перестройка, а последните им броеве през 1992 маркират внезапното повяхване на социализма и началото на хаотичния преход в България.

      Библиотека "Галактика" и до днес е обект на колекционерски интерес. Фотография Свобода Цекова

И ДНЕС, ПОВЕЧЕ ОТ 20 ГОДИНИ след последната "Галактика", малките книжки от библиотеката са все още обект на колекционерски ентусиазъм.

Докато “Дъга” се ражда в самата пазва на партията – издателството за партийна литература “Септември”- “Библиотека Галактика” се появява неочаквано в морската столица Варна. Идеята и реализацията на проекта са на мечтателя Милан Асадуров – писател, преводач и прозорлив редактор, който успява да превърне мечтата си в легенда.

За 12 години "Библиотека Галактика" издава 121 книги – криминални, научно-фантастични и фентъзи. Първоначалната концепция на Асадуров е проста и ефективна – джобен формат, атрактивни корици, номериране на книжките, за да се превърнат в обект на колекциониране, и кръгла цена независимо от обема. Той формира редакционна колегия, в която има консенсус между умерени консерватори и новатори – като Елка Константинова, Агоп Мелконян и Любен Дилов.

                                   Илюстрация за корицата на "Градът" от Клифърд Саймък

НО ИСТИНСКАТА ПРИЧИНА за успеха на поредицата са кориците, които пренасят читателите на запад – сюрреалистични, безупречно нарисувани и различни в композиционните си находки. Стилът им е в противоречие с това, което преобладава във визуалната среда на България през това десетилетие. Автор на 100 корици е Текла Алексиева, а прочутото лого-спирала е дело на съпруга й Жеко Алексиев и Богдан Мавродинов. Спиралата, която е основа за логото, е рисувана на ръка, без модули и изчисления. През 70-те години графичните дизайнери даже не могат да мечтаят за удобствата на компютъра. Оформлението на цялата поредица продължава по същия начин още десет години – всички заглавия са сглобявани на ръка.

ТЕКЛА АЛЕКСИЕВА Е РОДЕНА на границата между две епохи за България – точно през 1944. Формира се като художник стенописец при проф. Гочо Богданов – оттам запазва характерната ясна и четлива пластична форма, а също и умението да създава фантастични, измислени светове. Обширното й творчество обхваща стенописи, стенни килими, живопис. Продуктивна е и в жанр като анимацията, изработва кукли и плетени декори за трикови филми за студио "Бояна". Колекционерите на пощенски марки през 80-те безпогрешно разпознават нейните композиции с ясни обеми, а децата, които са учили по експерименталната система на Благовест Сендов, помнят нейните богати композиции – лабиринти, съставени от животни, растения и машини. Нейни са и някои от най-запомнящите се обложки на албуми (включително "ХХ век" и "Вкусът на времето" на "Щурците").

Но най-голямата си популярност Текла Алексиева получава покрай илюстрациите за книги – и най-вече с получилата култов статут "Библиотека Галактика". Четвърт век след издаването на последната книжка от библиотеката разговаряме с Текла и Жеко Алексиеви за тези прословути 100 корици.

                                     Текла Алексиева. Фотография: Свобода Цекова

Каква беше ролята на Милан Асадуров – основател и създател на библиотеката?

Текла Алексиева: Идеята за тази библиотека е наистина гениална. Никак не е лесно да се направи поредица. Когато започнахме да правим "Галактика", Милан Асадуров вече беше успял да селектира, събере, да намери подходящи преводачи и да подреди в логична серия десет книги – и ние ги получихме готови за оформление и печат. Всяка година получавахме пакет ръкописи в точния ред на книгите и техния номер. Подреждах заглавките според конструираната от Жеко и Богдан графична система и рисувах.

Събирахте ли се на обсъждания с Милан Асадуров и редакционната колегия във Варна?

ТА: Най-интересното е, че аз и до ден-днешен не съм се срещала с Милан Асадуров. Докато работехме първите години по библиотеката, всичко беше гладко, никога не се е налагало да се преработва или връща вече готова книга за доизкусуряване. В края на 80-те организираха изложба във Варна с илюстрациите, но и тогава не срещнах Милан, вече работеше в друго издателство и машината „Библиотека Галактика” се движеше с инерцията, дадена от него в началото.

                                Оригинална рисунка за "Денят на трифидите" на Джон Уиндъм

Много илюстратори не четат цялата книга, а само бегло се запознават с героите и избират случка, която би се превърнала в корица. Как работехте вие?

ТА: Четяхме с интерес ръкописите на всяка книга заедно с Богдан и Жеко. Обсъждахме какво да се нарисува, каква да е посоката, вземахме някакво решение, но след това работата по илюстрацията оставаше в моите ръце. По-късно започнах да работя сама в цялостното оформление. Разбира се, винаги тръгвах от текста на автора.

Каква беше технологията на работа – тогава още нямаше компютри?

ТА: Аз също участвах в оформлението, заедно с Богдан и Жеко. Лепях буквите по примитивната технология от онези години – буква по буква, съобразявах съотношението между заглавията и изображението и започвах след това работата по самата илюстрация.

                                     Корицата на "Лявата ръка на мрака" от Урсула Ле Гуин

Мисля, че хората все още помнят ясно кориците на “Летище” на Артър Хейли или “Лявата ръка на мрака” на Урсула ле Гуин. Имате ли любима книга, за която да кажете – ето тази нарисувах с особено удоволствие и не бих променила нищо в нея? Или друга, която смятате за неуспешна?

ТА: Доволна съм много от жената-автомобил за “Допълнителна примамка” на Робърт Йънг. И от “Чоки” на Джон Уиндъм, където прототип на героя е нашият син. Имаше, разбира се, и такива, които не станаха, както ми се искаше, въпреки че работих по тях много време.

Как се появи логото? Разказа ми, че една вечер Жеко се върнал късно с думите „измислихме Галактика!”.

ТА: Казвам му „покажи”, а той вади едно малко парче паус от джоба си и гордо ми казва „ето я”. Там беше скицирана спиралата на логото с набелязани букви. И ми казва – „сега да нарисуваш на този формат една илюстрация" – и ми подава бял лист, изрязан по размер. Трябваше да нарисувам жена в морето с червена шапка. Изобщо не бях чела разказа. Нарисувах композицията и след като книгата “Тайнственият триъгълник” излезе, все пак прочетох разказа - ставаше въпрос за жена-риба, която влиза и излиза от морето, аз използвах това в илюстрацията, но се оказа, че този разказ е отпаднал след това.

                                            Корицата за "Чоки" от Джон Уиндъм

Може ли да се каже, че "Библиотека Галактика" е вид културна съпротива в годините на развития социализъм? Как се приемаха тези корици тогава?

Жеко Алексиев: Ние се радвахме, че лансираме поредица, в която имаше модерен възглед за занаята на художника, за функцията на книгата. Вече ни бяха дотегнали старите мухлясали възгледи за естетика, за рисуване и отношение към изкуството, които се лееха и от Съюза на художниците, и от Художествената академия. Искахме нещо ново, което да прилича на нормалния свят. Този, когото познавахме от страниците на западните списания за изкуство като “Графис”.

Кое дразнеше художническата конюнктура в кориците на “Галактика”? Пречеше ли някой на работата ви?

ЖА: Всичко в края на краищата опираше до нашата професия – до самото правене на книгата. Текла сядаше с последния пристигнал ръкопис като наказана ученичка и потъваше за дълго в текста, преди да започне рисуването. Изобщо не я интересуваше мнението на тези фактори, които тихо я мразеха. Тя работеше за читателите и за колегите, които я харесваха, въпреки че нямаха думата в журирането на изкуство в онези години.

ТА: Когато синът ни беше малък, дорисувах илюстрациите в книжките му, защото бяха непълни или не отговаряха на текста. Едни големи празни страници и детето ме пита: „Къде е мечето, мамо?”. И аз му рисувам мече.

                               Илюстрация за корицата на "Ветровете на времето" от Чад Оливър

ТЕКЛА ЧЕТЕ ВНИМАТЕЛНО всеки ръкопис, пристигнал от Варна. В ръцете й никога не попадат оригиналните книги, но това може би е за добро – нейните корици до такава степен не приличат на нищо друго, създавано в българската оформителска школа дотогава, че се превръщат в стандарт и запазена марка. Те предизвикват донякъде и завистта на колегите, и премълчаване на оригиналните й качества като живописец и илюстратор. Тези корици са основен фактор и за популярността на поредицата - дори по-малко познатите и не толкова харесвани автори в нея се подреждат по номера и днес в повече от 150 000 български семейства. В българското книгоиздаване "Библиотека Галактика" остава явление, който не се повтаря, но все още буди приятна носталгия.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 71 / 2016. Оригиналните илюстрации публикуваме с любезното разрешение на Текла Алексиева